Югоизточна Европа се намира в „Параграф 22“. Множеството проблеми на региона карат млади и талантливи хора да напускат масово. Но района няма да настигне останалата част от Европа без именно младите и талантливи хора, които биха могли да донеса благоденствие.

На Целия Балкански полуостров народите намаляват и остаряват и освен ако това не се промени, още повече хора ще напуснат, пише в тазседмичния брой на британското списание The Economist в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус".

Да се измерва демографията на Балканите е сложно. Ако не броим данните за раждаемост и смъртност, информацията е трудно достижима. Шофьор на тир например, който напуска Белград за да работи в Германия, не е длъжен да информира сръбските власти.

Поради усложнената история на региона, много хора могат да вземат паспорти на съседна „татковина“. А това е много привлекателно, особено ако тази „татковина“ е членка на ЕС, а държавата в която си роден не е, тъй като европейското гражданско дава право да се работи и учи на цялата територия на ЕС.

Поне 1/5 от притежателите на хърватски паспорт са най-вероятно от Босна, а почти всички молдовци, работещи на Запад имат румънски паспорт. Всичко това прави трудно да се определи кой къде е и какъв е.

И все пак сигурната информация, с която разполагаме, рисува много ясна картина. Населението на всяка една балканска страна се топи заради миграцията и ниския процент раждаемост.

В миналото населението е растяло повторно след миграционен поток, тъй като повечето жени са имали по 4-5 или повече деца. А сега малко имат повече от едно. В Сърбия от догодина може да се окаже, че пенсионерите са повече от работоспособните.

В краткосрочен план правителствата нямат против миграцията, тъй като по такъв начин се намалява процента на безработни, а от чужбина се изпращат пари. Но ако погледнем дългосрочно на нещата това е „катастрофа“, счита Владимир Никитович, сръбски демографски специалист.

От тези, които се връщат, около 10 хил. са пенсионери, прекарали работоспособните си години в Европа. Техните деца няма да ги последват обратно.

Според някои прогнози, България ще има 39% по-малък брой на населението през 2050 отколкото е имала през 1990 г. Регионът е рекордьор що се отнася до ниска раждаемост.

Жените в Босна имат средно 1,3 деца, в Хърватия цифрата е 1,4. Косово, където средната възраст е 29 години, имат раждаемост от 2,0 (малко под нужното ниво за ръст на населението), която също върви надолу. Навсякъде процентите са същите, като в западните държави, но тук няма мигранти, които да работят и плащат данъци, за да издържат пенсионерите.

Ефектите върху населението са ясни. В разгара на лятото в Раснов – хубаво румънско градче в Трансилвания, където някога е имало оживена търговия, е почти празно с едва едно работещо кафене. Преди поколение местното саксонско население, което се заселва в региона още през средните векове, напуска и се преселва в Германия. Етническите румънци търсят работя на друго място.

Да, те пращат пари на застаряващите си родители, но малко от тях се връщат, освен за да се пенсионират. Защо да работиш в кафене в Раснов, когато можеш да правиш същото нещо в чужбина, но за много повече пари?

Много малко от местните градове растат. Това може да се каже например за Клуж или албанската столица Тирана, но това са по-скоро изключения. Според Крезимир Иванда, хърватски демограф, комбинацията от ниска раждаемост, висока емиграция и ниска имиграция дава най-лошия възможен резултат.

Гърция, Италия и Испания имат ниска раждаемост, но привличат голям брой мигранти. В Полша повече от милион украинци запълват нуждата от работна ръка.

Никитович, който е работил в национална комисия, опитваща се да реши демографския проблем в Сърбия, казва, че правителството не е реагирало и не е подкрепило достатъчно негови предложения, че да има някакъв ефект. Както и в много балкански страни, проблемите са многобройни. Жените се страхуват да имат повече от едно дете заради липса на гаранции, че няма да бъдат уволнени заради бременност.

Ниската цена на самолетните билите прави лесно търсенето на работа в чужбина (или поне това се отнасяше за периода преди коронавируса). В нормално условия, хърватските работници в британски или немски кланици сключват не сезонни, а краткосрочни договори, което от своя страна влошава липсата на работници в родната им страна, което пък води до повишаване на заплатите с цел привличане на служители.

Иван Вейвода, част от Института за хуманитарни изследвания във Виена, смята, че да се посрещнат нужните на Западна Европа без в процеса да бъдат източвани Балканите, ще бъдат нужни съвместни действия между ЕС и държавите от региона.

Разбира се за тези, които работят на Запад по-високите заплати са предимство. Ремус Габриел Ангел, румънски демограф, каза, че миграцията в последните 15 години е била освен всичко друго, и катализатор на социални промени. Преди хората просто са искали да свържат двата края. Сега живелите в Западна Европа искат по-добри училища, болница и услуги в своите страни. Това е нещо, което правителствата „не разбират изобщо“, подчерта в заключение Ангел.