Европейският съюз се превърна в политическо джудже – при това сам си е виновен за това, коментират в редакцията на британския вестник The Spectator, цитиран от Фокус.

Но амбицията остава, така че европейците се опитват да окажат натиск върху Русия и Китай. Москва и Пекин не се колебаят да отговорят и понякога дори открито се подиграват на „отпуснатите мускули“ на Европа.

В разгара на първата война в Персийския залив ЕС показа на света своето разделение и безпомощност, тъй като Белгия по най-скандалния начин забрани доставката на боеприпаси за Великобритания, която участваше в конфликта.

Скоро обаче Брюксел вече съжаляваше за решението си. По-късно белгийският външен министър направи много красноречиво изявление: „Европа е икономически гигант, политическо джудже и военен червей“.

Изглежда, че малко се е променило в наши дни, с изключение на претенциите на ЕС за ролятата му на „икономически гигант“. ЕС отслабва и губи петото място в света по големина на икономиката. Делът му в световната търговия намалява, а темповете на растеж спадат до почти нула – и това беше още преди пандемията от COVID-19. Но най-лошото от всичко е, че ЕС до голяма степен сам си е виновен за този икономически спад.

С появата на пандемията ЕС изпитва едно унижение след друго на международната сцена. Първо имаше забрана за износ на лични предпазни средства вътре в Блока, след това проблеми с ваксинациите, а сега има и забрана за износ на ваксини, поради което пламенният федералист Гай Верхофщат нарече действията на ЕС „фиаско“. Идеята за ЕС като развит и динамичен икономически блок, който определя световни стандарти, се изпарява много бързо.

Дори големият привърженик на ЕС Еманюел Макрон призна в интервю за гръцка телевизия миналата седмица, че Блокът не се е представил добре по въпроса за ваксинацията. Липсва му волята за „поставяне и реализиране на големи цели“, както направиха САЩ (въпреки че Макрон не можеше да бъде накаран да признае същото по отношение на Великобритания). Критиката на Макрон е напълно приложима за него самия (той е като господин Журден от „Буржоа в благородството“), но не посочи какви са причините за мудността и закъснялата реакция на ЕС.

Първо, „принципът на предпазливост“ на ЕС се превърна в тотем, който лишава всяко рисковано начинание от сила и решителност. Докато целият развит и динамичен свят функционира въз основа на анализ на предимствата и недостатъците, принципът на ЕС прави невъзможно бързото изготвяне на договори с фармацевтични компании, активно инвестиране в производство на ваксини и разбиране естеството на международното договорно право.

Второ, осъзнавайки, че договорите му с фармацевтични компании за производство на ваксини са изготвени зле, той сега се опитва да унищожи тези частни договори, като забрани износа на ваксини, поради което индустриалците, които са планирали да инвестират в ЕС, започват да се страхуват, а някои дори имат желание да изтеглят производството си от там.

Дори бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че забраната за износ на ваксини ще навреди много на репутацията на ЕС. Няма по-добър начин бавно да се убие „икономическия гигант“ от това да се унищожи бизнес средата.

На трето място, трябва да се помни, че ЕС използва само мека сила и обикновено действа от високо морално положение като сила, формираща международните норми, като добродетелен защитник на международната система, основана на правила, като колектив от свободно търгуващи държави.

Но сега той налага забрани за износ на ваксини и се противопоставя на законните договори с частни фирми и неговите врагове и конкуренти по целия свят ще се възползват от това.

Но за ЕС изглежда това съжаление и продължителна саморазправа не е достатъчно. В допълнение към това той все повече подкопава своите международни политически позиции, като наистина се превръща в „политическо джудже“.

В един все по-конкурентен свят, основната мека сила на ЕС се превърна в посмешище. Дори в най-добрите времена меката сила е просто допълнение към твърдата. В днешния свят на прагматичната международна политика шегата на Сталин за реалната сила на Ватикана - „Колко дивизии има той?“, е по-подходяща от всякога.

Президентът на САЩ Теодор Рузвелт говори по-любезно за това: „Говорете тихо и носете със себе си голяма тояга“. Проблемът на ЕС е, че той няма „тояга“ и е малко вероятно такава да се появи скоро. Китай забеляза това и многократно се подиграваше на ЕС, когато той изпраща добродетелни сигнали за необходимостта от зачитане на правата на човека.

ЕС е прозрачен в публично насочения отговор на руските нарушения на човешките права и международния ред, основан на правила. Той се занимава с дипломатически жестове, въвежда половинчати санкции и самият той продължава изпълнението на проекта „Северен поток 2“.

Всичко това, защото Русия играе играта според принципа „каквото повикало, такова се обадило“. При това го прави доста честно. Но един много по-силен Китай не желае да играе тази игра на Западното полукълбо и твърдо е взел ЕС на мушка.

ЕС обяви четирима китайски служители и една институция за персона нон грата за репресиите им срещу уйгурите, а Пекин отговори с обявяването на 10 европейци и четири институции за персона нон грата.

Френското външно министерство привика китайския посланик в Париж за „мъмрене“. Посланикът отказа да се яви на срещата, като каза, че има много натоварен график и няма време. В същото време, когато китайските власти призоваха посланика на ЕС в Пекин в полунощ – и той отиде.

Френският заместник-министър по европейските въпроси, придържайки се към добре известната идея на Макрон за „стратегическа европейска автономия“, заяви, че ЕС „не е парцал, с който да си изтриете краката“.

Китайците чрез печатния орган на Комунистическата партия Global Times се подиграха на „силата“ на ЕС, който се опитва да „подчертае политическото си съществуване, като настоява за санкции по въпросите на правата на човека срещу Китай и Русия, тъй като счита тези права като оръжие в борбата си срещу тези страни“. Вестникът безмилостно обяснява причините за това: „ЕС не разполага с финансовата и военната мощ, с които разполага Вашингтон“.

Китай блъфира с ЕС и подчертава статута му на „военен червей“. Меката сила е добра, но твърдата е полезна, когато нещата станат трудни. Когато има много думи и мускулите са отпуснати, рано или късно ще бъдете унизени.