Най-благоприятният сценарий за Украйна е замразяване на конфликта с Русия и запазване на страната в сегашните й граници – без вече контролираните от военните на Москва територии, пише британският вестник The Telegraph.

На Запад живеят с усещането, че победата на Украйна е "точно зад ъгъла“, но в действителност положението на властите в Киев е много по-малко обнадеждаващо, твърди авторката на статията Шеръл Джейкъбс.

Според журналистката западните сили не са успели да подкопаят руската икономика, в резултат на което военните действия може да продължат с години, предвид решимостта на двете страни.

В същото време, самите европейски страни са изправени пред нарастващи социално-икономически трудности, които могат да принудят властите им да обърнат повече внимание на решаването на собствените си проблеми, пише журналистката.

Войната може да продължи с години

Психологически и двете страни са решени да се бият до последна капка кръв. Украинците се борят за своя суверенитет и свобода, докато Русия гледа на украинските си братовчеди като на блуден син, засмукан от "лъжите на Запада".

Руските ястреби призовават за тяхното изтребление със смесица от отвращение и патерналистично чувство за вина.

Все пак Западът не е психически подготвен за нищо друго освен победа в Украйна. Не искаме и да си помислим за обезпокоителния факт, че дори ако крайният резултат от войната е спорен, то митът за американската хегемония ще бъде разбит.

С перманентна война в бившия СССР, която може и да стигне до Балканите, светът се разпада на воюващи сфери на влияние.

С Русия, която е ангажирана в дългосрочен план със своето прераждане започва нова ера. Заедно с Китай, Индия и може би дори шиитски Иран. Да не говорим за заплахата от Трета световна война. С нерешим конфликт по границите си, Европа рискува всеки един момент да влезе във войната.

Или може би нещата са още по-сериозни и Путин вече си е осигурил превратното място в историята, гарантирайки че Русия никога няма да бъде част от либералния ред.

Потенциалът Русия да се превърне в върховния враг на Европа и Америка идва още от Достоевски, разбира се. Както, когато Иван казва на майка си в "Братя Карамазови": "Искам да пътувам до Европа... Знам достатъчно добре, че ще отида на гробище".

Но след Студената война имаше подновен оптимизъм, че Русия може да размени този мрачен романтизъм срещу стабилност и богатство. Тази надежда беше попарена от Путин, който хвърли страната си във философска бездна, от която тя може никога да не излезе.

Войната доведе световната икономика, изградена върху евтина енергия и вериги за доставки, почти до разпад.

Свободната търговия, с нейните полумистични сили за разпространение на либерални ценности и мир, беше разобличена като фалшив бог.

Никъде разклоненията не се усещат толкова остро, колкото в Германия, която възприе тази доброкачествена меркантилистка визия за света най-охотно сред западните нации. В момента страната е в състояние на забележителна трансформация.

Отслабва подкрепата към канцлера Олаф Шолц заради нежеланието му да ядосва руската мечка с танковете Leopard 2. Пресата в Берлин пише: "Някой изобщо разбира ли го?", обявявайки техния лидер за "изгубен", а стратегията му за "катастрофа".

Старият либерален ред виси на косъм и друг шаблон, вкоренен повече в стратегическата устойчивост, военната мощ и твърдия ангажимент към западните ценности, трябва да заеме неговото място. Остава въпросът дали сме готови да направим необходимите жертви, за да го постигнем наистина.

Фон дер Лайен спира 22 млрд. евро за Унгария, иска незабавни ЛГБТ реформи и подкрепа за бежанците от Орбан

Подобен обрат ще струва пари във време, когато Западът налива милиарди за своите здравни услуги. И въпреки това британците не са склонни да орязват тлъстинките на социалната държава. Междувременно французите също няма да допуснат да се пенсионират над 62 години, както иска Макрон.

Нито пък желаем да увеличим енергийната си самодостатъчност с ядрена енергия или фракинг – може би защото с политиките за нулев въглероден отпечатък сме все по-отдадени на това да жертваме западната цивилизация в името на едно по-примитивно и по-голямо благо.

Тук виждаме обезпокоителна разлика между Запада и неговия враг

Русия, въпреки своя икономически и демографски упадък, смята себе си за принадлежаща към култура, която тепърва ще изпълни съдбата си. Западът все повече се примирява със собствения си упадък и се уморява от собствените си ценности – не на последно място свободата.

Ето защо способността на Русия да преобърне целия ни свят не трябва да се приема с насмешка, защото Западът е далеч от победата над Путин и всичко, което той защитава.

Превод и редакция: БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук