Москва и Техеран достигат безпрецедентно ниво на военна и техническа подкрепа и трансформират отношенията си в пълноценно отбранително партньорство. Появата на ново качество в отношенията между двете страни променя сериозно баланса на силите в Близкия изток, а и не само там, пишат западни медии.

Шахрияр Хейдари, член на иранската парламентарна комисия по национална сигурност и външна политика , каза в интервю за агенция Tasnim, че през март практическото изпълнение на поръчката на Техеран за закупуване на руски изтребители Су-35, както и " друга военна техника, включително хеликоптери и ракети ще започне."

Това е първият път, когато подобно съобщение се прави на официално ниво от иранска страна, което означава нов крайъгълен камък в историята на военното сътрудничество между Иран и Русия.

Су-35 е многоцелеви свръхманеврен изтребител от поколение 4++. Предназначен е за унищожаване на въздушни, наземни и надводни цели, инфраструктурни обекти, покрити от системи за противовъздушна отбрана и разположени на значителни разстояния от летището за базиране.

В тази връзка координаторът по стратегически комуникации на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кирби вече заяви, че Москва и Техеран достигат „ безпрецедентно ниво на военна и техническа подкрепа и превръщат отношенията си в пълноценно партньорство в областта на отбраната “.

Наистина, в отношенията между Русия и Иран се появява ново качество. Но проблемът е много по-широк. Вписва се в контекста на отношенията между Москва и „колективния Запад“.

Когато петгодишното ембарго върху вноса и износа на тежки оръжия и военно оборудване от и за Иран, наложено във връзка с ядрената му програма, изтече през октомври 2020 г., Съединените щати не успяха да разширят тази забрана чрез Съвета за сигурност на ООН. Те не получиха подкрепа от Китай и Русия.

Вашингтон имаше шанс да разиграе картата на военно-техническото сътрудничество на Иран с други страни чрез механизма за преговори по ядрената сделка, като се има предвид, че това споразумение беше подкрепено от Москва и Пекин. Не се получи. Освен това осуети проекта за преместване на дебата по ядрената сделка във формата на Съвета за сигурност, последван от планираното решение за връщане на санкциите. И пак провал.

След това, под натиска на Израел, американците преминаха към тактиката на директни военни заплахи срещу Иран, което го тласна към Русия. В същото време не може да се изключи, че Техеран постепенно ще се дистанцира от преговорите за ядрена сделка, губейки стимули за постигане на споразумение със САЩ.

Това е сериозен крайъгълен камък за Иран. Той престава да се чувства като обект на потенциална външна агресия и постепенно се позиционира като един от центровете на възникващия многополюсен свят. Неслучайно сега в Израел казват, че „ трябва да се подготви армията на страната за война на далечни и близки граници."

Но когато в същото време много военни експерти казват, че доставката на руски Су-35 за Иран няма да наруши сериозно регионалния баланс, че основната възпираща и ударна сила на Техеран ще бъдат ракетите и безпилотните самолети, те вземат предвид само сценарий атака-отбрана като се вземе предвид възможността за израелски удар по ирански ядрени съоръжения.

В същото време всичко върви натам, че военното сътрудничество между Русия и Иран придобива многостранен характер и не се ограничава само до сделката за Су-35, въпреки че е най-важната от войната между Иран и Ирак. Всичко е много по-дълбоко и по-широко.

Западът е по-загрижен за възможните доставки на системи за противовъздушна отбрана С-400, както и за развитието на отношенията между Техеран и Москва с оглед на създаване на евентуален военно-политически съюз.

По този път вече е натрупан значителен политически опит, ако имаме предвид прякото сътрудничество на страните за осигуряване на сирийското регулиране. Между другото, Съединените щати директно нарекоха съгласието на Техеран за разполагането на руски въздушнодесантни сили във въздушната база Хамадан на иранска територия „ нарушение на условията на международните споразумения".

В бъдеще такава база не трябва да се изключва, тъй като иранската външна политика отказва да изгражда отношения с Москва в зависимост от отношенията с други чуждестранни играчи. Самият Иран се завръща в групата на легитимните играчи на световната сцена, той се „интегрира“ в координатната система на Шанхайската организация за сътрудничество и Евразийския икономически съюз.

Междувременно Техеран получава възможност да се защитава ефективно.

Припомнете си, че иранските изтребители не са били използвани в настъпателни операции от войната между Иран и Ирак (1980-1988 г.), с изключение на няколко въздушни удара срещу опозиционни групировки, базирани в Ирак през 1990 г., и един въздушен удар срещу ИДИЛ (организация, чиито дейности, забранени в Русия) на границата с Ирак през 2014 г.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук