Целувайки Тереза Мей, след като се изказа твърдо срещу нея, не беше нито разкаяние, нито преразглеждане на позицията. Доналд Тръмп играе добро ченге на собственото си лошо ченге. Първият удар беше показателен. Президентът беше прав първия път за търговската сделка между САЩ и Великобритания и той го знае. Заглавието на Sun беше точно това, което той очакваше, а последвалото "там… там… всъщност не го казах" трябва да се разбира като един вид изящно мъчение, когато котка играе с мишка.

Доналд Тръмп го прави, защото може. Това посещение на 45-ия президент на САЩ ще се разглежда като повратна точка в британската и европейската политика на 21-ви век. Докато го смиламе, ще видим, че то е по-важно от който и да е детски балон, от атаката на Тръмп срещу нашия нещастен премиер или размяна на нелюбезности. Никой бъдещ президент няма да посмее да каже онова, което той каза за НАТО, за специалната търговска сделка с Великобритания или за избора, пред който сме изправени. Защото това всъщност не става дума за Доналд Тръмп.

Става дума за големи сили в историята. Става въпрос за Америка: Америка, за която Тръмп може да ни обиди като неприятна карикатура, но и в някои отношения той е неин продукт. Става въпрос за това как народите с почти неограничена сила я използват, винаги я използват и винаги ще го правят. Властта няма нужда да действа рафинирано.

Начинът, по който Тръмп изглажда косата си, избърсва носа си, връзва вратовръзката си или третира домакините си не е важен . Той може да се справи с косата, носа си, вратовръзката и домакините си каквото си иска. Той е президент на Съединените американски щати.. Американският президент е овластен да приеме различен подход и можем да въртим малките си британски юмруци в ярост и ужас, но най-накрая трябва да се изправим пред него. Бърборенето на моите колеги британски либерали започва да се разпада на стърготини. Най-великият журналист на всички времена Хенри Луис Менкън го казва в много отношения правилно, по някакъв начин погрешно.

На 26 юли 1920 г. той пише това в The Baltimore Sun: "Тъй като демокрацията е съвършена, кабинетът на президента представлява все повече и повече вътрешната душа на народа. В един велик и великолепен ден обикновените хора на земята ще постигнат най-сетне това, което желаят и Белият дом ще бъде украсен от истински простак. "

Би било изкушаващо да се каже, че 98 години по-късно пророчеството на Менкън е изпълнено; но това не би било правилно. Този президент със сигурност не е простак -това е много по-сложно. Животът е прекалено кратък, за да се деконструират умствените процеси на Доналд Тръмп, така че позволете ми да цитирам бившия ми колега от The Times Майкъл Гоув. След като интервюира президента през януари 2017 г. за този вестник, сегашният министър по въпросите на околната среда отбеляза: "Интелегентността присъства в много форми."

Правилно разбирано, забележката не беше саркастична, а по-скоро озадачаваща. В миналото столетие, когото колегата на Маргарет Тачър Норман Сейнт Джон-Стевас бе особено критичен и крайно ляв по убеждения, отбеляза, че "неприятното при Маргарет е, че когато тя говори без да мисли, тя казва каквото мисли". И двамата мъже описваха същия феномен: грубата честност, която може да дойде с груба сила. Доналд Тръмп не иска да мисли твърде много преди да говори и има навика да казва каквото мисли. А проблемът при нас, а непри него, е, че това, което той мисли, е това, което много от хората мислят, но не искат да казват. Не е ли прав Тръмп за това, че европейската част на НАТО не поема дела си в разходите за отбрана?

Неговите критики към Германия за това, че прави каквото си иска, са чувани в европейските коридори на властта в продължение на десетилетия, но по-тихо. Той е прав за опасностите от европейската зависимост от руския газ? Много е хубаво да се роптае, че ако Германия купува , а Русия продава всичко е наред - но погледнете начина, по който западната зависимост от близкоизточния петрол изкриви световната политика от половин век насам. Той е прав, че Китай не предлага на света равни условия по отношение на търговията. Може би тук има нужда от рискова игра.

Не е задължително да се заблуждава и за търговските условия на Америка с ЕС. Не е удобно за привържениците на Брекзит , но е вярно, че ЕС осъществява търговските си преговори с "трети страни" на принципа на силата. Така че трябва да слушаме по-малко европейските писъци за заплахи от САЩ за повишаване на митата, когато Европа налага мита от отдавна . Необходимо е и двете страни да свалят митата. Той е прав, че британската политика е в "смут"? И той е прав, че предложенията за Брекзит на Тереза Май ще превърнат Обединеното кралство в икономически сателит на Европейския съюз Като член на консервативната партия получих електронно писмо от Тереза Мей („Матю - поемаме контрол") което е по-гадно от всичко, което казва Доналд Тръмп.

При това далеч не толкова честно. Казва ни се, че това е план за „твърд“ Брекзит, когато премиерът знае, че това е план за „мек“ Брекзит. Така, че Тръмп е прав: Бялата книга на правителството сложи край на идеята за на привържениците на „твърд“ Брекзит за Великобритания, която търгува свободно със света. Снимките от това президентско посещение допълват една епохално-дефинираща снимка на две страни, като всеки прави това, което прави най-добре. Великобритания: помпозност и протокол; гладки думи и червени килими; дворци, банкети, кралски особи , сребърни прибори, златни чинии и фин порцелан; скромни комюникета и деликатни евфемизми. Америка: груба сила и колони от автомобили; опашка от гардове, съветници и помощници, говорители и фантоми; военни хеликоптери, бронирани лимузини и бронирани стъкла.

Всеки император на световна сила във всяка епоха изглежда така. Предшествениците на Тръмп бяха просто по-учтиви. Как смятате, че Великобритания през ХІХ век щеше да изглежда, ако бяхте Сиам или Бирма, или Китай, или заселниците в Южна Африка, или наистина (в предишния век) северноамериканските колонии? Сурови, брутални, перфектни и нечувствителни към културата: големи, алчни глупаци. Сега гледните точки са обърнати. И не ни харесва, нали?