Хенри Кисинджър, чието име е синоним на американската дипломация, навършва 100 години в събота. Той е приветстван от американския елит, докато други недоволстват, че безмилостният воин на Студената война никога не е бил подведен под отговорност.

От отварянето на вратата за комунистически Китай, през планирането на края на Виетнамската война до безпринципната подкрепа на антисъветски настроени диктатори, Кисинджър упражнява влияние, каквото малцина са имали преди или след него, служейки като топ дипломат и съветник по сигурността на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, съобщава БГНЕС. 

Незабавно разпознаваем с очилата си с дебели лупи и острия си монотонен глас, в който не се губи нотката от родния му немски език, Кисинджър първо е бил академик и интелектуалните му дарби се признават с неохота дори от някои от най-острите му критици.

След като напуска поста си през 1977 г., реалната политика на Кисинджър - хладнокръвно циничното отстояване на властта и националните интереси, до голяма степен изпада в немилост, тъй като неговите наследници проповядват морал, но самият Кисинджър се радва на по-голяма известност, съобщава АФП.

В навечерието на стогодишнината си Кисинджър духна свещичките на тортата на празничен обяд в Икономическия клуб на Ню Йорк - града, в който е израснал, след като еврейското му семейство бяга от нацистка Германия.

Показвайки, че мирогледът му не се е променил и при навършването на сто години, Кисинджър предупреди Съединените щати да останат в границите на "жизнените си интереси", като каза на гостите: "Трябва винаги да сме достатъчно силни, за да устоим на всеки натиск."

Противно на мнението на повечето американски политици, Кисинджър призова за дипломация с Русия относно прекратяването на огъня в Украйна, твърдейки, че Москва вече е претърпяла стратегическо поражение.

Той се измъкна от отговорност

Невероятният плейбой във Вашингтон през 70-те години на миналия век Кисинджър живее в луксозен апартамент на нюйоркското Парк Авеню. Благодарение на връзките си в Китай той забогатява с консултантски фирми и предупреждава Съединените щати да не третират Пекин като нов противник в стил Студената война.

Дълго време презиран от левицата, Кисинджър се радва на благоволението на основната част от Демократическата партия.

След като зае поста държавен секретар, Хилъри Клинтън нарече Кисинджър "приятел" и заяви, че "разчита на съветите му", а сегашният председател Антъни Блинкен се подигра със стила на Кисинджър, когато възрастният държавник присъства на обяд в Държавния департамент миналата година.

За мнозина Кисинджър е военен престъпник без присъда заради ролята му, наред с други събития, в разширяването на Виетнамската война към Камбоджа и Лаос, подкрепата на военните преврати в Чили и Аржентина, даването на зелена светлина за кървавото нахлуване на Индонезия в Източен Тимор през 1975 г. и затварянето на очите за масовите зверства на Пакистан по време на войната за независимост на Бангладеш през 1971 г.

Вяра в по-големи цели

За Кисинджър най-важна винаги е била по-голямата цел. По отношение на Кипър той дава приоритет на стабилните отношения с Турция. По отношение на Бангладеш Кисинджър искаше да запази Пакистан като таен канал между Съединените щати и Китай.

Мунтасир Мамун, виден професор по история в университета в Дака, казва, че Кисинджър "активно е подкрепял геноцида в Бангладеш".

"Не намирам никаква причина да хваля Кисинджър", каза той и добави, че това мнение се споделя в много други държави, включително Виетнам.

Кисинджър е спорна фигура, на когото е присъдена Нобеловата награда за мир за воденето на преговори за прекратяване на огъня във Виетнам заедно с ханойския лидер Ле Дък Тхо, който отказва да приеме наградата.

"Иронията е, че го помнят за това, че е сключил мир, но всички начини, по които е допринесъл за ескалацията на войната не само във Виетнам, но и в Камбоджа и Лаос, се губят", казва Каролин Айзенберг, историк от университета Хофстра, която е написала книга за Кисинджър.

Айзенберг омаловажава публичния образ на Кисинджър като "някакъв макиавелистки гений", като казва, че стенограмите показват как китайският премиер Джоу Енлай го е изиграл чрез ласкателства.

"Джоу Енлай знае, че този човек има огромен проблем с егото си", казва тя.

Въпреки критиките си към Кисинджър, Броуди признава, че той е имал "степен на сериозност и изтънченост", която е засенчвала повечето американски политици и е привличала мнозина към него.

"Може би наградата за това да си на страната на силните е, че си е предизвиквал възмущение и омраза само от слабите".

Ето някои от най-важните моменти от живота на Кисинджър, който е бил съветник по националната сигурност и държавен секретар на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд:

Китай

През юли 1971 г. Кисинджър отпътува тайно за Пекин с мисия да установи отношения с комунистически Китай, подготвяйки почвата за знаменателното посещение на Никсън, който се опитва да разклати Студената война и да получи помощ за прекратяване на войната във Виетнам.

Отварянето на САЩ към изолирания тогава Пекин допринася за възхода на Китай, който се превръща в производствена сила и най-голямата икономика в света след САЩ.

След като напусна поста си, Кисинджър забогатя като консултант на бизнеса по въпросите на Китай и предупреди срещу ястребовия завой в политиката на САЩ.

Виетнам

Ръководейки усилията на Никсън да приключи "с чест" катастрофалната война на САЩ във Виетнам, Кисинджър тайно нарежда бомбардировки в съседните Камбоджа и Лаос с надеждата да прекъсне снабдителните линии на Ханой. Според някои историци загиват стотици хиляди цивилни.

Кисинджър постига прекратяване на огъня във Виетнам през януари 1973 г. чрез преговори в Париж.

Съюзното на САЩ правителство в Сайгон пада повече от две години по-късно - смята се, че Кисинджър се е стремил към "приличен интервал" след Парижкото споразумение, за да сведе до минимум впечатлението за загуба на САЩ.

Преврат

Убеден, че борбата със Съветския съюз е по-важна, Кисинджър се застъпва за свалянето на правителства, които клонят наляво, най-вече в Чили и Аржентина.

В разсекретен меморандум, който показва студените му разчети, Кисинджър казва, че социалистическият президент на Чили Салвадор Алиенде е предложил "коварен" модел, като е показал, че едно ляво избрано правителство може да работи. Алиенде се самоубива, след като войските завземат властта с преврат, подкрепен от ЦРУ.

Инвазии

Кисинджър не проявява нежелание да подкрепя инвазии, когато вижда по-голям интерес за САЩ. Когато Пакистан служи като таен посредник по отношение на Китай, той предлага дипломатическо прикритие на Исламабад, докато той провежда кампания на убийства и масови изнасилвания в Източен Пакистан, който получава независимост като Бангладеш.

Кисинджър даде изрична зелена светлина на близкия съюзник от Студената война Индонезия, когато тя завзе Източен Тимор, поставяйки началото на брутална 24-годишна окупация.

Кисинджър също така мълчаливо подкрепя Турция, която завзе една трета от Кипър, стремейки се към силни отношения със стратегически разположената страна и към възприемане на баланс в съперничеството ѝ с Гърция, член на НАТО.

Кисинджър ръководи и тайното участие на САЩ в гражданската война в Ангола, за да противодейства на съветските и кубинските съюзници.

Близък изток

Кисинджър посвещава голяма част от времето си на Близкия изток и организира масиран въздушен транспорт - операция "Никел Грас" - за снабдяване на съюзника Израел с оръжие, след като арабските държави предприемат изненадваща атака на еврейския празник Йом Кипур през 1973 г.

По-късно води преговори с Израел, Египет и Сирия в най-малки подробности, както той определя "совалковата дипломация".

Ефективно кооперирайки ролята на Москва, Кисинджър променя отношенията с Египет, най-многолюдната арабска държава, която става партньор на САЩ в областта на сигурността и получател на помощ.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук