В Пекин са уверени, че Америка ще направи всичко, за да държи Китай ниско долу. А във Вашингтон са категорични, че Китай планира да измести САЩ като водеща световна сила.

"Отрезвяващ анализ" на този нарастващ антагонизъм - и план за предотвратяване на война между двете суперсили, която по всяка вероятност ще прерасне в Трета световна, прави американският колос в дипломацията Хенри Кисинджър за редакцията на британското списание The Economist.

На 27 май Кисинджър ще навърши 100 години и "макар да е прегърбен и да ходи трудно, умът му е остър като бръснач".

Никой няма повече опит в международните отношения, първо като експерт по дипломация от XIX век, по-късно като съветник по националната сигурност на Америка и държавен секретар, а през последните 46 години като консултант и емисар на монарси, президенти и министър-председатели, колкото Кисинджър.

Днес той е притеснен.

"И двете страни са се убедили, че другата представлява стратегическа опасност. Ние сме на пътя към конфронтация между великите сили", предупреждава дипломатът.

Планирайки следващите си две книги, за изкуствения интелект (ИИ) и естеството на съюзите, той остава по-заинтересован да гледа напред, отколкото да рови в миналото.

Кисинджър е разтревожен от засилващата се конкуренция между Китай и САЩ за технологично и икономическо превъзходство. Дори когато Русия навлиза в орбитата на Китай и войната засенчва Източния фланг на Европа, той се опасява, че ИИ е на път да засили китайско-американското съперничество.

По света балансът на силите и технологичната основа на войната се променят толкова бързо и по толкова много начини, че страните нямат установен принцип, на който да установят ред. Ако не могат да намерят такъв, те могат да прибегнат до сила.

"Намираме се в класическата ситуация отпреди Първата световна война", казва той и допълни: "където нито една от страните няма голяма свобода на политическа отстъпка и в която всяко нарушаване на равновесието може да доведе до катастрофални последици".

Кисинджър е сочен от мнозина като войнолюбец заради войната във Виетнам, но той смята избягването на конфликт между велики сили като фокус на работата на живота си.

След като става свидетел на касапницата, причинена от Нацистка Германия и губи 13 свои близки роднини по време на Холокоста, той се е убедил, че единственият начин да се предотврати разрушителен конфликт е твърдата дипломация, в идеалния случай подкрепена от споделени ценности.

"Това е проблемът, който трябва да бъде разрешен. И вярвам, че съм прекарал живота си в опити да се справя с това", заяви той, цитиран от Епицентър.бг.

По думите му съдбата на човечеството зависи от това дали Америка и Китай могат да се разберат. Уверен е, че бързият прогрес на ИИ им оставя само пет до десет години, за да намерят начин това да се случи.

Кисинджър има някои начални съвети към амбициозните лидери: "Определете къде се намирате".

В тази връзка отправната точка за избягване на войната е да се анализира нарастващото безпокойство на Китай. Въпреки репутацията си на благосклонен към правителството в Пекин, той признава, че мнозина са убедени, че Америка върви надолу и че "следователно, в резултат на историческа еволюция, те (китайците) в крайна сметка ще ни изместят".

Дипломатът предупреждава, че в Китай са твърдо убедени, че едва ли някога Америка ще се отнася към страната като към равна такава. Въпреки това Кисинджър призовава да не се тълкуват погрешно амбициите на Китай.

Във Вашингтон "казват, че Китай иска световно господство… Отговорът е, че те [в Китай] искат да бъдат силни. Те не се стремят към световно господство в хитлеристки смисъл. Те не мислят и никога не са мислили така за световния ред".

"В Нацистка Германия войната е била неизбежна, защото Адолф Хитлер е имал нужда от нея", обяснява Кисинджър но уточнява, че "Китай е различен". Той се е срещал с много китайски лидери, като се започне с Мао Цзедун. Не се съмнява в тяхната идеологическа ангажираност, но тя винаги е била заварена с острия усет за интересите и възможностите на страната им.

Кисинджър вижда китайската система като повече конфуцианска, отколкото марксистка. Тя учи китайските лидери да постигнат максималната сила, на която страната им е способна, и да се стремят да предизвикват уважение за своите постижения.

Китайските лидери искат да бъдат признати за последните съдии на международната система. "Ако постигнат превъзходство, което наистина може да бъде използвано, биха ли го довели до точката на налагане на китайската култура?

Не знам. Моят инстинкт ми казва по-скоро не… [Но] вярвам, че е в нашите възможности да предотвратим възникването на тази ситуация чрез комбинация от дипломация и сила".

Един естествен американски отговор на предизвикателството на китайските амбиции е да ги изследват, като начин да се идентифицира как да се поддържа равновесието между двете сили. Друг вариант е да се установи постоянен диалог между Китай и Америка.

"Пекин се опитва да играе глобална роля. Във всяка точка трябва да преценим дали концепциите за стратегическа роля са съвместими. Ако не са, тогава ще възникне въпросът за силата.

Възможно ли е Китай и Съединените щати да съществуват съвместно без заплахата от тотална война помежду им? Мислех и все още мисля, че отговорът е да", казва Кисинджър.

Но той признава, че успехът не е гарантиран. "Може да се стигне и до провал. И следователно трябва да сме достатъчно силни във военно отношение, за да устоим на провала", съветва той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук