Статия за "дискриминацията срещу македонците" в България и Гърция, публикувана в канадския вестник "Торонто Стар" (Toronto Star), предизвика остра реакция от страна на македонски българи и техните потомци, нарекли материала "една от най-грубите провокации".

Публикацията в канадското издание е с автор Мето Колоски - президент на подкрепяната от властите в Скопие Обединена македонска диаспора. Това е същата организация, която предложи и в Конгреса, и в Сената на САЩ да се чества "месец на македонския език и история", както и приносът на "македонските американци" за развитието на Щатите в различни области.

Какво е Обединена македонска диаспора и с какво тя ядоса македонските българи?

В статията в "Торонто Стар" Колоски пише, че няколко поредни правителства в България и Гърция отричат съществуването на македонски малцинства в страните си, и дори сравнява македонците с украинските граждани, нападнати от диктатора Владимир Путин. Той твърди, че Македония била като Украйна – големите ѝ съседи винаги смятали, че тя е именно тяхно създание. Колоски пише, че македонците в България и Гърция не можели да говорят езика си свободно и да сформират културни центрове, за да съхранят наследството и идентичността си. Нито дума, разбира се, за забранените български центрове в Северна Македония и честите случаи на палежи срещу тях.

Според проф. д.ист.н. Трендафил Митев, който е специалист по темата, организацията Обединена македонска диаспора е дело на югославските комунисти на Тито. Целта ѝ е да затрие изцяло "Македонската политическа организация" (МПО) в Америка, която е създадена от мигранти от Македония с българско самосъзнание и дори издава вестник на книжовен български език.

Според проф. Митев югославските комунисти създават нова вълна от млади македонци в Северна Америка, която да се слее с македонските българи, след което да надделее изцяло над тях с финансова подкрепа и съответно - с принос за развитието на съответните страни.

Отговорът на македонските българи

Във връзка с материала в „Торонто Стар“ македонски българи отправиха писмо към редакцията на вестника и към посланика на Канада у нас Гавин Бъкан, за да изяснят „редица неверни и неточни твърдения или лъжи за миналото и настоящето на географската област Македония“. Писмото е подписано от: Любчо Георгиевски – председател на забранения през 2023 г. от властите в Северна Македония Български културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля; Християн Пендиков – секретар на забранения през 2023 г. от властите в Северна Македония Български културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид; Спас Ташев – съпредседател на Сдружение на потомците на преселниците и бежанците от територията на Северна Македония (София, България); членове на различни организации на македонските българи в Канада, САЩ, Бразилия, Европа и т.н.

Всички те са представлявани от Александър Караджов, председател на МПО „Правда“, Торонто. Според тях авторът Мето Колоски "фалшифицира цялото минало на населението на Македония и внушава многовековното съществуване на някакви „етнически македонци“, въпреки че нито една официална статистика не е регистрирала наличието на такива до 1944 г.".

"Описаната практика съответства на духа на югославската комунистическа пропаганда, която е разработена в Белград и Москва. М. Колоски отправя безпочвени обвинения към България и Гърция, с което цели да се задълбочи нестабилността и противопоставянето в Централните Балкани, което обслужва интересите на Сърбия и Русия в региона.

В същото време чрез тези фалшификации се оправдава продължаващото и днес системно нарушаване на основните човешки права на българите в Северна Македония", пише в писмото им до "Торонто Стар" и до канадския посланик у нас.

"За да не останат заблуди, трябва да подчертаем, че: - След Великото преселение на народите, когато започна формирането на съвременната политическа и етнографска карта на Европа, в географската област Македония, която по това време е част от българската държава, на базата на въведения общ държавен език и приета религия се формира българската народност; - Когато Византия завладява първата българска държава през 1018 г., тя съхранява автономията на българската църква, чието седалище е в Охрид, днес в Северна Македония.

Тази църква под името „Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България“ съществува до 1767 г.; - Когато Османската империя владее Македония, тя признава наличието на български народ в нея, който има свои училища и църкви и издава книжнина на български език; - След разпокъсването на българския народ през 1878 г., когато Македония остава в Османската империя, българите в тази област повеждат борба първо за автономия, а след това за независимост; - Когато през 1913 г. географската област Македония е завладяна от няколко балкански държави, територията на днешна Северна Македония е завзета от Сърбия и всички български училища и църкви там са унищожени, а на населението е забранено да изявява своята българска идентичност.

Несъгласните са репресирани и избивани. Въпреки този тираничен режим, емигриралите от Македония лица, когато се установяват в държави с демократично управление, се декларират като българи или българи от Македония (македонски българи) и създават свои македоно-български организации, училища и църкви.

Първата македоно-българската църква "Св. Кирил и Методий“ в Торонто е основана през 1910 г. и от тогава градът привлича все повече имигранти от Македония. През 60-те години на ХХ в. Торонто се оформя като най-големия задокеански център на македонските българи. Те изграждат четири свои македоно-български църкви.

Към тях функционират библиотеки, зали и училища. Поддържат свои радио- и телевизионни емисии. Учените и политиците в Северна Америка винаги са отстоявали истината за наличие на българско население в Македония. Когато през 1958 г. в Торонто се провежда 37-ия конгрес на Македонските патриотични организации (МПО), главен говорител е канадският министър на труда Майкъл Стар.

В своята реч той заявява: „Македония, която даде славяно-българската азбука, четмо и писмо на всички славяни, Македония, която бе люлката на българската просвета и култура, трябва да бъде свободна. Чест прави на всички вас…, че вие не забравихте съдбата на първоначалната ви родина Македония и робската участ на вашите братя и сестри“.

В „Енциклопедия канадиана“ от 1960 г. се казва: „Броят на българо-македонските имигранти нараства след Втората световна война и особено след края на гражданската война в Гръцка Македония. Така до 1960 г. броят на българо-македонците в Торонто е 16000. Много от имигрантите се адаптираха бързо към канадския начин на живот”.

През 1978 г. в Торонто се провежда 57 конгрес на МПО. Тогава Вашият вестник „Торонто стар“ пише, че „повече от 6000 македонски българи в Канада и Съединените щати се събират в Метро през този празничен уикенд на Лейбър дей за годишния конгрес на Македонската патриотична организация на Северна Америка в хотел Харбър Кесъл Хилтън“.

Гост и главен говорител на този конгрес е канадският министър на мултикултурализма Норман Кафик. По този повод един от делегатите заявява: „бяхме изключително впечатлени от г-н Кафик — неговата топлота, искреност и очевидна вяра в мултикултурната политика на нашето канадско правителство – политика, която ние, първо като канадци, а също и като македонски българи, ценим и се възползваме толкова много от нея – политика, която желаем да бъде предоставена на всяко общество днес“.

За съжаление, именно тези човешки права не бяха дадени на българите в Северна Македония след нейното отделяне от Югославия през 1991 г. Днес продължава да се води борба да бъдат признати човешките права на тези граждани на Северна Македония, които въпреки нестихващите репресии, все още съхраняват своята българска идентичност и желаят да я изявяват свободно.

За съжаление властите в Скопие продължават да отказват да впишат в своята конституция частта от българския народ, която живее на тяхна територия. А това е основното условие, което ЕС поставя като задължително пред Северна Македония, за да може да започне преговори за членство в ЕС", завършва писмото на представителите на македонските българи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук