На 27 февруари Владимир Путин неочаквано обяви, че привежда в бойна готовност ядрения арсенал на Руската федерация. Държавният глава посочи тогава, че стъпката му е провокирана от враждебните действия на НАТО спрямо страната му.

Сред ядрения арсенал на Русия особено тревожно впечатление прави т.нар. Цар Бомба, чиято унищожителна сила е 3800 пъти по-мощна от атомната бомба, която избухва в Хирошима през 1945 г.

Първият тест с нея е осъществен от бившия Съветски съюз на 30 октомври 1961 г. Ефектът от взрива ѝ може да се усети на разстояние от 1000 км, облакът ѝ да достигне до 64 км височина, а диаметърът ѝ да обхване 100 км.

Бомбата има тристепенна структура. Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона, която служи за взривател на втората степен. Втората степен е водородна бомба с мощност 50 мегатона. Атомната и водородната бомби са поставени в третата степен – обшивка от уран 238.

Взривяването на втората степен води до термоядрен взрив и създаването на бързи неутрони, които, бомбардирайки урановите ядра, предизвикват разпада им и нова атомна експлозия. Добавянето на устойчивия уран 238 повишава мощността на взрива до 5 пъти и увеличава радиацията до 10 пъти.

Осъщественият през 1961 г. опит е бил с бомба от мощност 50 мегатона, дължина от около 8 м и с тегло от 27 т. Според наблюдатели обаче Русия, при евентуална заплаха, е готова да изпита същата тази бомба, но с далеч по-разрушителната мощност от 100 мегатона.

Според експерти, ако Путин пусне 100-мегатонова Цар Бомба над Мадрид, например, радиацията ѝ ще достигне до Андора, Франция и Германия, а жертвите ще надхвърлят 4 млн. души