Няма сериозен политик или международен анализатор, който категорично да потвърди или отхвърли вероятността от избухването на пореден световен военен конфликт. През последното десетилетие обаче реалната заплаха от Трета световна война е по-голяма от целия следвоенен период.

Разбира се подготовката за такава война започва още след падането на Желязната завеса. Дори на два пъти човечеството е изправено на ръба на ядрен сблъсък между Съединените щати и Съветския съюз – Карибската (1962г.) и Берлинската (1958г. – 1963г.) кризи, пише "Труд". 

Равновесието на силите, известно в международните отношения като „равновесие на ужаса” по време на Студената война, не дава никакви шансове за победа при ядрен конфликт. Всъщност наложената реалност в отношенията между двата военно-политически блока – „нападаш първи, загиваш втори” – е факторът, който запазва най-дълго мира в Европа през последното столетие – близо 80 години.

Разпускането на Варшавския договор, разпадането на СССР и краят на Студената война са събития приети с възторг от европейците и с надеждата, че е настъпила ерата на един траен мир. Ръководните среди на САЩ остават сдържани към епохалните промени в Източна Европа и Съветския съюз.

След малко повече от две години поръчкови „учени” доказват обаче, че на планетата не може да настъпи нито „вечен”, нито „траен” мир. Войната е напълно естествено състояние и необходимо средство, регулиращо международните отношения. Впрочем те потвърдиха едно от известните характерни качества на едрия капитал, за който войните осигуряват най-големите печалби. Факт е, че по време на Втората световна война брутният национален продукт на САЩ нараства четири пъти и половина.

Новата международна обстановка в Европа след 1989 г. отприщва бурни дебати и преди всичко за мястото и ролята на САЩ в нея. Най-дискутираните въпроси са военният бюджет и съдбата на НАТО при липса на противник. Макар и с малко, надделяват войнолюбивите среди. Военният бюджет се запазва – 500 милиарда долара.

Съхранено е и НАТО. Това всъщност е първата историческа победа за тази прослойка, за която предупреждава още през 50-те години на ХХ-тото столетие един от най-успешните президенти на САЩ – Дуайт Айзенхауер. Този мъдър държавник запазва военния бюджет в рамките на 40 милиарда долара цели осем години, т.е. през двата си президентски мандата.

Увеличаването на средствата за отбрана според него ще обогати военно-промишления комплекс на САЩ, което ще му позволи да се намесва във всички сфери на вътрешните работи на дадена страна, както и във външната ѝ политика. „Това аз не допусках!” – заявява Айзенхауер в последната си прощална президентска реч.

Само две десетилетия по-късно военните разходи нарастват над седем пъти, случай без прецедент на нарастващ военен  бюджет в мирно време. Рекордьор по военни харчове е президентът Р. Рейгън, който още с влизането си в Белия дом го вдига с 40%, надхвърляйки сумата от 300 милиарда долара. А в края на втория си мандат го оставя на 500 милиарда. В момента е 880 милиарда долара.

Тези без аналог по размер военни средства в световната история свидетелстват, че в тази държава има военно-политическа прослойка, която я готви за война. Война, която окончателно и безвъзвратно да наложи Съединените щати като хегемон на планетата. Впечатляващ е фактът, че целият мащабен курс на свръх въоръжаване през последното десетилетие на ХХ век става в момент, когато на международната сцена няма държава, която да оспорва водещата военно-политическа роля на САЩ.

Русия е изпаднала в тежка всестранна криза, а Китай е в сложен преходен период. Единственият противник на Вашингтон е Иран – твърде слаб, за да представлява реална заплаха за глобалните американски интереси.

Оформилата се вече неолиберална глобалистка прослойка, овладяваща все повече властови позиции в държавата, отчита, че САЩ сами, без подкрепата на Европа, не са в състояние да постигнат свръхамбициозната цел – хегемон в планетарен мащаб. Следователно европейските съюзници трябва да бъдат не само привлечени, но и превърнати в безусловни американски сателити. Ръководните им екипи са подменени с поддръжници на глобализма. Само за по-малко от десетилетие целта е постигната. Дори на такава държава като Франция, с традиционно силни политици, Вашингтон налага слаби и безлични фигури.

Наред с подсигуряване на пълната и безусловна поддръжка на Европа, глобалистите стартираха ускорен процес на разширяване на НАТО. В безцеремонно нарушаване на договореностите между лидерите на САЩ и СССР, само за няколко години бившите членки на Варшавския договор са вкарани в Северноатлантическия пакт. И то в момент, когато никой от никъде не заплашва тяхната сигурност.

Следват и няколко години на безпрецедентно нарастване на американското военно присъствие във всички източно-европейски страни. А в новооткритите военни бази е дислоцирано най-модерно оръжие, имащо не само отбранителен, но и нападателен характер.

Впечатляващо е, че цялата безаналогова по мащаби на средства и оръжие подготовка за война се извършва без да е идентифициран противника. Очевидно, създаденият мощен военен съюз, чието поддържане е много скъпо, се готви да воюва. Но с кого? Повече от десетилетие няма отговор. Едва в началото на ХХI-то столетие врагът, и то като номер едно, е посочен – Русия.

Но защо точно тази страна, след като тя не е вече комунистическа? Отговорът на този въпрос даде не Вашингтон, а международната общност: Защото Русия е една от най-силните национални държави, които са основна пречка на пътя на глобалистите към хегемонизъм. И второто, не по-малко значимо основание, са неизчерпаемите ѝ природни ресурси. Огромните суровинни потоци от колониите спряха. Нещо повече, бившите колониални държави все по-настойчиво търсят сметка на колониалните метрополии за ограбените богатства и милионите жертви. Индия например претендира за 40 билиона изнесени ценности и суровини и търси отговорност за избитите 100 милиона индийци от англичаните.

Очевидно без ресурси всякакви амбиции за световно господство остават във фазата на пожеланията. Единствената държава, която разполага с най-големите природни богатства на планетата, е Русия. А те, според бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, не може да се владеят само от един народ. „Те принадлежат и на нас” – казва тя. Вероятно има предвид не целокупното човечество, а на тях – глобалистите. Затова тези ресурси трябва да ѝ бъдат отнети! Но как? Разбира се чрез сила, т.е. чрез война!

Европа е силно смутена. Оказва се, че не Русия е заплаха за Запада, а Вашингтон, под чието стриктно ръководство е НАТО, заплашва Руската федерация. Тази позиция предизвиква смут сред европейските съюзници. Отново на дневен ред е поставен въпросът за създаване на европейски въоръжени сили. Нарушена е координацията в самия Алианс. Европейски лидери, сред които и Макрон, с тревога споделят, че НАТО е в тежка криза.

Военните действия, които предприема Москва на украинска територия през 2014 г. и в началото на 2022 г. – акт, който грубо нарушава нормите на международното право, умело се използват от глобалистката прослойка, контролираща САЩ. Тя спешно предприема действия за сплотяване редиците на НАТО, както и за увеличаване военните бюджети на съюзниците и още по-масирано военно присъствие на границата с Руската федерация. Под пълна американска зависимост е поставена и Украйна.

Безспорен успех е включването в пакта на две неутрални страни – Финландия и Швеция. Наред със сериозно разширените си стратегически позиции, НАТО доближава със стотици километри въоръжените си сили до важни военни и административни центрове на Русия.

Подготовката на мащабен военен удар срещу Русия, най-вероятно ядрен, е факт. Кога и при какви условия „Дълбоката държава” ще се реши на този апокалиптичен акт? Най-вероятно в момент, когато НАТО прецени, че има военно-технологично превъзходство над руските въоръжени сили и един внезапен ядрен удар по всички стратегически обекти на Руската федерация в сериозна степен ще парализира ответен ядрен контраудар.

Стратезите на „Дълбоката държава” прогнозират и сериозни поражения за САЩ и съюзниците от Европа. Но при една унищожена Русия, според техните амбиции, загубата на две трети от американците и три четвърти от европейците е напълно „оправдана”. А както е известно, една от целите на глобалистите е, драстично съкращаване на населението на планетата.

Съдбовният въпрос е: Неизбежен ли е този стряскащ сценарий? – Да, естествено! Освен че самите глобалистки стратези са раздвоени за изхода от сблъсъка на бойното поле, има и други смущаващи ги реалности. На първо място това е Китай, който твърдо стои до Русия. А прогнозите за един военен ядрен сблъсък със съюзниците Русия – Китай никак не са оптимистични.

Вторият важен фактор, отчетен внимателно от задкулисните среди, са сериозните резерви на значителна част от европейците, които не се поддават на яростната антируска пропаганда и смятат, че Русия не заплашва тяхната сигурност.

Европейските народи, платили най-високата цена в двете световни войни, нямат никакво намерение да воюват за трети път за интересите и амбициите на извратени идеологии или агресивни завоевателни цели. Дано този очевиден факт отчетат европейските лидери – глобалисти, като задължително се съобразят и отчетат нагласите и желанията на собствените си граждани.

С труда и таланта си американският народ с право е извоювал мястото на САЩ като световен лидер повече от столетие. Негов дълг сега е да ограничи амбициите на група свръхбогати парвенюта за световен хегемон, да превърнат планетата в своя собственост, а остатъка от населението в обслужващ ги персонал.