Оцелели при потъването на ферибот "Естония" през 1994 година в Балтийско море, при което загиват 825 души, настояха днес в Стокхолм за независимо разследване. Това стана на церемония по случай 25-ата годишнина от най-тежката катастрофа в гражданското мореплаване в Европа. Това съобщават световните медии.

Под проливен дъжд престолонаследничката на Швеция принцеса Виктория положи венец пред паметника, издигнат в памет на жертвите.

Шведският премиер Стефан Льовен се поклони пред надгробната плоча.

"Катастрофата с "Естония" разтърси страната ни (...). Всеки от нас познава траура и липсата", заяви той в присъствието на много близки на загиналите и оцелели при катастрофата.

Фериботът потъна в нощта на 28 септември 1994 година при разразилата се буря на път от естонската столица Талин към Стокхолм, Швеция.


На 19 ноември 1994 г. е извадена дефектиралата врата откъм носа на кораба, откъдето водата е нахлула на палубата за колите

От общо 989 пътници и членове на екипажа загиват 852 души, от които 501 шведи и 285 естонци.

Спасени са 137 души от ледените води. Един от тях е Кент Харстед, бивш депутат.

Той обвинява властите за случилото си и заклейми многобройните "конспиративни теории", с които се правят опити да се обяснят причините за инцидента.

"Настъпи време за справедливост (...). Нямаше независимо международно разследване, никой не пое отговорностите си", с мъка заяви той пред присъстващите на възпоменателната церемония.

Въпреки настояванията на оцелелите и на семействата на загиналите, тленните им останки продължават да са на дъното на Балтийско море - "морско гробище", защитено от споразумение между Швеция, Естония и Финландия.

През 1997 година разследваща шведско-финландско-естонска комисия стигна до заключението, че дефект в система на вратата откъм носа на кораба е позволил водата да нахлуе на палубата за колите.

Над 800 души - оцелели и близки на загиналите при потъването на ферибота бяха обезщетени от собственика на ферибота с общо 130 милиона евро чрез фонд за компенсации.