Турският парламент ще разгледа въпроса за изпращането на войски в Либия след няколко дни. Медиите вече съобщават за прехвърлянето в Триполи на контролирани от Анкара бойци от Сирия.

В същото време Италия призовава за въвеждане на зона забранена за полети над Либия. Но в НАТО няма единна гледна точка по този въпрос. Но намеренията на Турция не будят съмнения: скоро Анкара може да стане участник в два конфликта в Средиземно море.

Предложението за обявяване на зона забранена за полети над Либия, направено преди дни от италианския премиер Джузепе Конте, се свързва с въздушните удари на НАТО по време на войната срещу Муамар Кадафи, пише "Поглед инфо".

Такъв паралел в понеделник направи ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров, изказвайки се по време на срещата си с иранския си колега Джавад Зариф. "В крайна сметка НАТО започна да бомбардира Либия, след като Съветът за сигурност на ООН взе абсолютно същото решение: да обяви зона забранена за полети над Либия", заяви Лавров.

Италианският премиер Конте смята, че въвеждането на зона забранена за полети в Либия може да сложи край на сблъсъците между Либийската национална армия (ЛНА) на фелдмаршал Халифа Хафтар и милициите, които се бият на страната на международно признатото „Правителство на националното съгласие” (ПНС) на Фаиз Сарадж.

Миналия четвъртък Путин обсъди ситуацията в Либия с италианския премиер Джузепе Конте.

Трябва да се отбележи, че по време на войната с Кадафи Италия не беше инициатор на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за зоната, която отвори пътя към въздушните удари на НАТО.

Италианците не свириха първа цигулка в самата операция на НАТО. Но изглежда, че по време на настоящия конфликт бившата метрополия е решила да вземе по-активно участие в съдбата на бившата колония.

„От друга страна, предложението на Конте е просто предложение, тъй като италианците не могат да създадат самостоятелно зона забранена за полети“, смята проф. Михаил Рощин, изследовател в Института за ориенталски изследвания на Руската академия на науките. „Трябва да изчакаме резултатите от обсъждането на тази идея в ООН.

Най-вероятно Рим е направил чисто предварителна декларация “, допълни експертът. Целта на изявлението е да се спаси режима на Сарадж с политически средства, преди Турция да започне активно да му помага с военни, допълва експертът.

В понеделник беше изпратен законопроект до турския парламент за изпращане на войски в Либия, депутатите планират да го разгледат на 2 януари. Очевидно в Анкара смятат, че идеята за зона без полети, предложена от Италия, няма да помогне на Сарадж и е необходима пряка военна помощ, която Турция ще предостави.

Много експерти и политици са убедени, че турците са започнали да „играят“ на страната на Сарадж срещу Хафтар много по-рано от въвеждането на законопроекта и дори преди ПНС официално да поиска от Анкара военна подкрепа.

В средата на декември имаше съобщения, че Турция е изпратила специални сили, за да помогне на Сарадж.

Няколко дни по-късно военните, верни на Хафтар, задържаха кораб с турски екипаж. В същото време ЛНА обяви, че са проследили транспортен “Боинг”, който е долетял от Истанбул - изглежда, че е с военна техника. Привържениците на Хафтар заплашиха, че ще свалят самолетите с оръжие.

Другият воюващ, армията на Хафтар, която от гледна точка на буквата на закона може да се счита за бунтовническа, е подкрепена от Египет и в по-малка степен от ОАЕ. На 18 декември египетският президент Абдел Фатах ас Сиси обяви, че Кайро ще продължи да подкрепя Хафтар. По-рано либийският командир обяви намерението си да посети Кайро.

Подробности за пътуването не бяха оповестени, но може да се направи извод, че може би става въпрос за засилване на египетската подкрепа за ЛНА, която от няколко месеца изтласква привържениците на Сарадж от либийската столица Триполи. Вярно - голямото предградие на столицата “Таджур” все още е под контрола на силите на Сарадж.

Сирийски туркомани на либийския фронт

Миналата събота се появи информация, която допълнително усложни либийското “разпределение на силите”, ако това съобщение, разбира се, е вярно.

Саудитският телевизионен канал “Ал Хадас”, позовавайки се на източници в сирийската опозиция, заяви, че миналата седмица турците са изпратили първата група от 120 сирийски бойци в Либия.

Твърди се, че четири набиращи центъра работят в градовете на Северна Сирия, контролирани от турската армия и протурските групировки: в Африн, Ер Рай (Чобанбей) и Ахтерин. Източниците твърдят, че така наречената бригада „Султан Мурад“ провежда „набиране“ на бойци.

Това е въоръжена групировка, която се фокусира върху Анкара и се състои главно от сирийски туркомани, свързани с турците. Твърди се, че Турция възнамерява да мобилизира осем хиляди бойци от Сирия за прехвърлянето в Либия.

В същото време, подчертаваме, че официално Анкара не участва в конфликта в Либия. Новината, че Турция придвижва войските си или сирийската опозиция към Либия, са само слухове, коментира турският политолог Тогрул Исмаил.

„Това като цяло е смешно. Демократична страна не се намесва във вътрешните работи и не нарушава международните стандарти “, подчертава турският експерт. Той припомни наскоро сключеното споразумение между Турция и ПНС на Либия.

„Официалното правителство на Либия е в изключително тежко положение, защото генерал Хафтар заема голяма територия. Но трябва да разберете кой и как го подкрепя “, каза турският политолог.

Ако приемем, че сирийските екстремисти все още се прехвърлят в Либия, тогава най-вероятно това се прави „по различни маршрути: или през Тунис, или директно до либийското пристанище Мисурата“, коментира ръководителят на Центъра за ислямски изследвания на Института за иновации и развитие Кирил Семьонов.

Мисурата е третият по големина град в Либия след столицата Триполи и Бенгази. За разлика от Бенгази, който се намира в дълбокия тил на войските на Хафтар, и Триполи, за който Хафтар се бори, Мисурата е здраво контролирана от групировките-привърженици на ПНС.

Между другото, исторически тук живее най-голямата турска общност в Либия (около половината от населението на пристанищния град има турски корени).

Ориенталистът Михаил Рощин също смята, че най-надеждният начин за транспорт от Турция до Либия е по море. "Но това ще отнеме време, въпреки факта, че Средиземно море не е толкова широко", допълни експертът. Рощин вярва:

„Десантът във въздуха ще изисква много сериозни усилия. Освен това съществува заплаха, че турските военни самолети просто ще бъдат свалени. "

И като цяло според ориенталиста е твърде рано да се говори за мащабната турска операция в Либия. „Плановете за военна намеса в Либия изглеждат като авантюра , като необмислена стъпка. Все още не е ясно какви сили Ердоган иска да прехвърли в Либия “, допълни експертът.

Но като цяло Турция вече не крие прехвърлянето на сирийска въоръжена опозиция в Либия, от своя страна отбелязва Кирил Семьонов. „ПНС засега отказва това и за Турция подобен трансфер не е проблем, защото, както знаете, представители на Судан и Чад също се бият на страната на Хафтар“, посочи Семьонов. Според него „има и много доказателства за присъствието на руски сили там“.

Ще се срещнат ли “Вагнер” и “Султан Мурад”?

По-рано Ердоган каза, че уж в Либия има две хиляди наемници от руската ЧВК “Вагнер”. Съществуването на такива ЧВК никога не е било потвърдено официално, а самото име "Вагнер" се превърна в символ за руските доброволци, които изпълняват военни мисии в чужбина по частни поръчки.

Най-вероятно турският президент има предвид нещо подобно.

По-рано се анализира подробно вероятността от наземен военен сблъсък между турците и руснаците, ако и двете страни наистина присъстват в Либия. Сега се меси “сирийският фактор”.

„Може да се стигне до сблъсъци със сирийски бойци“, предполага Семьонов. “Но не мисля, че руснаците участват активно в сблъсъци на земята. Те най-вероятно изпълняват други функции. А именно: те предоставят консултативна помощ, охраняват щаба на висшите либийски лидери. Въпреки че, разбира се, са възможни някои отделни специални операции. Но това не е такава армия, която седи в окопите “.

Като цяло сблъсъците са възможни, но те отново няма да променят ситуацията дори в отношенията между Русия и Турция, смята Семьонов. „Колкото и да е странно, това може да допринесе за това Русия и Турция да влязат в диалог за Либия и накарат страните от конфликта да седнат на масата за преговори“, смята експертът.

За разлика от войната с Кадафи, от зоната без полети ще има полза. Според Семьонов настоящата ситуация около Либия е коренно различна от тази през 2011 г., когато опозицията и НАТО съвместно действаха срещу Кадафи.

„Въздушните удари от НАТО са абсолютно изключени, защото не е ясно кого ще ударят. Хафтар има партньори в Северноатлантическия алианс, смята политологът. “Но ако приемем, че това ще бъде някакво „налагане на мира“ и са необходими някакви въздушни удари, тогава те могат да се прилагат еднакво по отношение на тези, които нарушават това споразумение, независимо от предпочитанията.

Страните от НАТО имат различна позиция по отношение на конфликта в Либия, тоест няма един общ възглед в съюза, както в САЩ”, допълни той. Фактът, че зоната над Либия отново се споменава, може да предизвика чувствителна реакция в Русия, смята Семьонов. Но, както вече споменахме, става дума само за предложения на Италия.

Второ, „идеята сама по себе си е правилна“, смята ориенталистът. "Ако бъде въведена зона за полети, това може да доведе до поне малко стабилизиране на ситуацията в Либия, тъй като напоследък Хафтар извършва атаки изключително с помощта на дронове, които му бяха предоставени от ОАЕ", каза експертът.

Неизползването на авиация в конфликта в Либия е разумно решение, което поне ще намали броя на загиналите цивилни и най-важното, това може да бъде първата стъпка към началото на някакъв мирен процес, смята Семьонов.

Може би това ще бъде мирен процес, подобен на този, който наблюдавахме, например, в случая на междусирийските преговори в Астана.

„В същото време, въвеждането на зона без полети няма да попречи на Хафтар да вземе Триполи под контрол“, казва експертът.

Друго нещо е, че фелдмаршалът се опитва да превземе столицата от април и всичките му опити не завършват с нищо, освен с леко напредване на позициите, които след това вярната на Сарадж армия си връща така или иначе.

На 12 декември Хафтар обеща, че неговата либийска национална армия ще започне "решителна битка" за столицата, но, напрежението е налице само на юг, по-специално в района на град Салах ал Дин, където отрядите на ЛНА преди това напредваха.

“Той не може да промени радикално нищо, но вече гинат цивилни, така че колкото повече конфликтът продължава, толкова повече жертви ще има”, заключва Кирил Семьонов.

Превод: В.Сергеев