Вайълет Джесъп е била на борда на три огромни кораба („Олимпик“, „Титаник“ и „Британик“), когато те претърпяват инциденти, но преживява и трите катастрофи, за да разказва за тях. Родена в Аржентина в семейството на ирландски имигранти, Вайълет Джесъп и семейството ѝ се връщат във Великобритания след смъртта на баща ѝ. Там Вайълет посещава девическо училище, но напуска, след като майка ѝ – корабна стюардеса в компанията Роял Мейл Лайн (Royal Mail Line), се разболява.

За да се грижи за семейството си, 21-годишната Вайълет също става корабна стюардеса и работи за Роял Мейл Лайн, преди да отиде в Уайт Стар Лайн (White Star Line), компанията, която пуска на вода три огромни кораба през 1911 г. – „Олимпик“, „Титаник“ и „Британик“).

Джесъп работи на „Олимпик“,

когато на 20 септември 1911 г., по време на петия му търговски рейс, корабът се сблъсква с военния кораб Хоук близо до остров Уайт в южната част на Англия. При този инцидент не е имало жертви, а „Олимпик“ въпреки пораженията си не потъва и успява да се добере обратно до пристанището в Саутхемптън.

След това се мести на борда на  „Титаник“,

точно навреме за първото пътуване на „непотопяемия“ кораб през 1912 г. от Саутхемптън до Ню Йорк. В нощта на 14 срещу 15 април „Титаник“ се удря в айсберг и потъва заедно с 1500 души. Джесъп помага на жени и деца да се настанят в спасителните лодки, преди самата тя да се качи в една от тях.

Един от офицерите на кораба слага бебе в скута ѝ. След осем часа на спасителната лодка кораб на име „Карпатия“ спасява оцелелите от „Титаник“. Ядосана жена, за която Джесъп предполага, че е майката на бебето, грабва детето от ръцете ѝ и изчезва, без да каже дума.

Третият кораб на Уайт Стар Лайн „Британик“

е използван като кораб болница след избухването на Първата световна война. Вайълет Джесъп тогава работи като медицинска сестра към Британския Червен кръст и служи на борда на кораба през 1916 г., когато той попада на мина, заложена от германска подводница в Егейско море.

Въпреки че експлозията причинява огромни щети на „Британик“ и той потъва по-малко от час по-късно, жертвите са само 30 души, а други 1000, включително „Госпожица непотопяема“, са спасени. Докато „Британик“ потъва, Джесъп и други пътници едва не са убити от витлата на кораба, който засмукал лодки под кърмата. Вайълет трябвало да скочи от лодката и ударила главата си, но все пак оцеляла.



„Госпожица непотопяема“ продължава да работи по круизни кораби след войната, а кариерата ѝ в морето трае общо 42 години, преди да се оттегли.

Години след пенсионирането ѝ Вайълет Джесъп споделя за странно телефонно обаждане посред нощ, в която имало буря.

Човекът, който звъннал, я попитал дали тя е спасила бебе в нощта, в която потънал „Титаник“. Вайълет казала: „Да“. Гласът в слушалката казал: „Аз бях това бебе“, засмял се и след това затворил. Нейният приятел и биограф Джон Макстън-Греъм предположил, че деца от селото си правят шеги с нея.

Но Вайълет Джесъп заявила: „Не, Джон. Никога не съм разказвала историята на някого, преди да я разкажа на теб“. Архивите показват, че единственото бебе в лодка 16 е бил Асад Томас.

„Госпожица непотопяема“ умира през 1971 г., когато е на 84 години, от сърдечна недостатъчност.