Убитите от жегата в Европа се очаква да станат 150 000 годишно - 50 пъти повече от сега!

Това е прогнозата на група учени, опитващи се да илюстритат какви биха били последиците от екстремно време при сценарий, в който не се предприемат никакви мерки за ограничаване на отрицателния за климата ефект от човешката дейност и за овладяване на разрушителното действие на стихиите.

Заключенията им са публикувани в списание The Lancet Planetary Health в петък, цитирано от "Дневник". В статията се обяснява, че ако в периода 1981-2010 година заради свързани с времето явления са умирали средно по около 3000 души годишно, но в последните 30 години на века те ще достигнат 152 000. В най-лошия сценарий броят им през 2071-20100 година може дори да наближи 240 000 души.

 

Включените явления са горещи и студени вълни, бурни ветрове, наводнения и разрушителни вълни и приливи по морския бряг, продължително засушаване и горски пожари.

Взети са предвид фактори като динамика на населението (разширяване на урбанизацията, стагнация или намаление на населението, както и концентрирането му в градовете), както и как ще се променя делът на възрастните (над 65-годишна възраст) в обществото.

 

За България, например, се посочва, че към 2100 година населението ще е намаляло до 5.34 милиона души, а възрастните ще са се увеличили със 154%. Концентрацията на населението в градовете ще остане непроменена, а това прави особено опасен ефекта от горещи вълни, тъй като в града температурите са по-високи и топлината се задържа по-дълго.

Според специалистите, обаче, за смъртоносния ефект в 90% от случаите причината ще са промените в климата и едвав 10% - последиците от урбанизацията.

 

Използвани са данни от хиляди случаи, събрани от белгийския Център за изследване на епидемиологията на бедствията (CRED), както и от застрахователния гигант Munich Re. На тази база е направена оценка за степента, в която е застрашена всяка държава и отделните райони в нея, след което се приема, че готовността ѝ да се справи с изброените екстремни явления остава константна до края на века.

Изводите са тревожни дори за следващите 23 години - авторите прогнозират 10 пъти увеличение на жертвите от крайности във времето до 32 500 души (в песимистичния сценарий - 59 300 души) за периода 2011–2040 година.

Джовани Форциери от базирания в Италия Център за съвместни изследвания към Европейската комисия и един от ръководителите на проучването, изтъква, че "ако към глобалното затопляне не се подходи с най-спешни мерки", близо 350 милиона европейци може да са изложени на екстремно време всяка година в края на века. За сравнение, през референтния период 1981-2010г. застрашените европейци са били 25 милиона.

Обхванати са 28-те страни от ЕС плюс Швейцария, Норвегия и Исландия, но изводите сочат за задаващи се най-масови проблеми за Южна Европа, под което се разбира изключително средиземноморските държави. Причаната е, че пристъпите на изключително високи температури може да причиняват 99% от всички смъртни случаи от екстремно време.

Пол Уилкинсън, преподавател в лондонската Школа за хигиена и тропическа медицина, който не е част от изследването, казва за "Ройтерс", че заключенията са тревожни. Според него те потвърждават необходимостта от мерки да адаптиране към промените, особено към горещите вълни, увеличаване на усилията за забавяне на промените в климата, причинени от хората, и по-добра защита на здравето на населението.

 

Публикацията съвпада с преминаването на една от най-мащабните горещи вълни от последните години. През седмицата 11 държави от Южна и Централна Европа отправиха максимални предупреждения към жителите си за температури, надхвърлящи 40 градуса. Прогнозите са жегите да се задържат до сряда следващата седмица.

Италия съобщи, че с 15% повече хора от обичайното за този период от годината са настанени в здравните заведения, а за някои части от страната, както и на Балканите има предупреждения за очаквани в неделя температури до 46 градуса.

Европейският температурен рекорд е от 1977г. в Атина, когато са измерени 48 градуса на сянка. В момента в Южна Европа температурите са с 10-15 градуса над нормата.

В публикация в списание Environmental Research Letters учени показват свои модели, според които предстои зачестяване на "горещи мега вълни" и повишаване на максималните летни температури с между 6 и 13 градуса към края на века.