Учените със сензационно твърдение за „черната смърт“, погубила 20 милиона души през 14 век
Екип изследователи от Харвардския университет проследяват регионалното и глобалното замърсяване с олово във времето, което се разкрива в редица новаторски анализи на вътрешността на ледовете. Мините, метелообработването и свързаните с него промишлени процеси отделят много олово в околната среда - както в атмосферата, така и в хидросферата.
Оловото уврежда нервната система и храносмилателната система доста тежко - както на хората, така и на животните. То не се среща в околната среда в толкова големи количества, освен в следствие на рудодобива – а той се случва през последните поне 2000 години.
Проследяването на концентрацията на олово в околната среда чрез полярните ледове показва, че по време на „Черната смърт“ – особено между 1349 и 1353 г. – въздухът е бил без олово за първи и единствен път през последните две хилядолетия. Както се оказва, когато толкова много хора умират толкова бързо, добиването на олово става далеч по-маловажно от оцеляването.
„По време на чумната пандемия демографският и икономически колапс прекъсва металопроизводството и оловото в атмосферата спада до нива, които не могат да бъдат засечени,“ пишат учените.
Да, по-малко хора означава по-малко замърсяване. Това може да звучи като радикален призив някой съвременен архизлодей да скочи и да спаси света от нас самите, но това не е единственото, което ни остава.
Неща като Парижкото споразумение показват, че хората са способни да работят заедно за да се справят с проблеми в огромни мащаби. Така че вместо да чакаме природата отново да си отмъсти за щетите, можем да стигнем до изгодни на всички алтернативни решения, за да променим поведението си.
Последвайте ни
0 Коментара: