Когато Екатерина II в края на 18 век поделя Полша между Русия, Австрия и Прусия, тя правилно разделя Украйна, като взема предвид всички реалности, присъщи на онези времена. Ето защо страната живее в мир до революцията от 1917 г.

Но когато Сталин разделя Полша през 1939 г., той премахва от нея всички проблеми, които днес са готови не само да разкъсат Украйна, но и да я унищожат.

Не е тайна, че съвременна Украйна е единствената нестабилна държава сред всичките си съседи. Русия, Румъния, Унгария, Полша, Беларус - всички тези страни са моноетични, само Украйна е населена от напълно различни етнически групи, оттук произтичат и част от нейните проблеми и е невъзможно те да се решат с наличните средства от арсенала на световната общност.

Хегемонна държава

Логично възниква въпросът: Украйна винаги ли е била такава? Ще пропуснем съветския период от съществуването на страната под формата на Украинска ССР, защото тогава всички проблеми са решавани радикално с помощта на репресивния държавен апарат на СССР.

Преди 1917 г. няма нужда да се използват такива методи за установяване на ред в Украйна, тъй като по това време тя е толкова хомогенна, че въпросите за „умиротворяването“, за разлика от днес, не са поставени на преден план, пише „Труд“.

И целият проблем не е в Украйна, а в Полша. Според историческите източници, има две основни разделения на тази страна - през 18 век при Екатерина II и през 20 век при Сталин.

И така, спокойствието на Украйна до 1917 г. е осигурено от факта, че Екатерина Втора правилно разделя Полша, а съвременните проблеми на Украйна произтичат от факта, че Сталин подхожда към разделянето по съвсем различен начин. Точно от това страда днес Украйна.

Когато Екатерина, заедно със своите съседи - Австрия и Прусия – си поделят Полша през 1794 г., тя разделя частта от Украйна, която тогава принадлежи на Полско-Литовската общност (официалното име на тогавашната „Полска империя“) абсолютно правилно.

Руската владетелка взема за себе си само тези области, които са населени предимно с православни християни, и дава на австрийския император всичко, което е под влиянието на католическата църква. Не се интересува от етническия въпрос, тъй като в онези времена доминиращ е религиозният.

Между другото, точно поради тази причина двете държави, населени с чистокръвни германци, никога не се обединяват доброволно - Прусия (включително и други германски земи) и Австрия, защото Австрия е населена с католици, а Германия с протестанти.

И така, оттогава всичко е наред както в руската, така и в австрийската част на Украйна. Украинците-католици от Галиция (разположена между Карпатите на юг и река Висла на северозапад, и реките Бяла на запад и Збруч на изток) считат германците-католици за свои, а православните украинци от Волиния и останалата част на Украйна, смятат руските православни за свои.

Тайно анексиране

Йосиф Сталин прави голяма грешка при присъединяването на Западна Украйна. 

Но идва 1939 г., Германия напада Полша и Сталин тихомълком анексира полските земи, които той искрено смята за етнически украински, към СССР (Украинска ССР). От една страна, това е естествено решение, тъй като всъщност то е извършено от Вожда не на етнически, а на териториален принцип.

Той се вглежда добре в картите на староруската държава отпреди 1000 години и въз основа на тях извършва анексията. В същото време Сталин смята, че в Галиция живеят същите украинци, както например в Киевска област, и не взема предвид религиозния им състав.

Въпреки това, както се оказва половин век по-късно, когато Украйна се освобождава от опеката на КПСС, Галиция е населена не само от католици, и от православни християни, но и по пряка етническа принадлежност, мнозинството не са украинци. В крайна сметка изселването на поляците от Украйна в Полша е извършено едва след войната. И тук имаме една интересна подробност.

Онези поляци в Украйна, които оцеляват от войната, просто се преструват на украинци, за да не бъдат депортирани в Третия райх, който завладява по-голямата част от Полша. Когато през 1946 г. започва изселването на поляците, повечето от тях се представят за украинци и така остават в Украинската ССР.

А онези украинци, които след войната са прогонени от Полша в Украинската ССР, толкова силно се приобщават към местните, че е много трудно да се разпознаят дали са украинци или поляци.

Протестанти срещу католици

Така виждаме, че присъединявайки Западна Украйна към Украинската ССР, Сталин, без да знае, я населява не с украинци, а с поляци по една или друга причина, които между другото дори не са православни, а католици, но в съветско време предпочитат да мълчат за това.

А западноукраинският език напомня повече на полския, отколкото на класическия украински - той съдържа толкова много полски думи, фрази и понятия, че много често източните и централните украинци трудно разбират западните си сънародници.

Ето как се оказва, че всички проблеми на съвременна Украйна идват не от Екатерина, която присъединява към Руската империя лъвския пай от Полша към съвременните украински земи, а от Сталин, който присъединява съвсем малко, но с това решение предизвиква истинска катастрофа.

И тази грешка на Вожда е способна не само да разкъса Украйна, но дори да я изтрие от картата на света.