През 1999 г. НАТО започна 78-дневна кампания на въздушни удари срещу Съюзна република Югославия, за да принуди Белград да прекрати жестоките репресии срещу косовските албанци и да изтегли военните и полицейските си сили от Косово.

Създаденият по-късно Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, доказва, че югославските сили са отговорни за престъпления срещу човечеството и масови потъпквания на човешките права на косовското население, включително докато протича операцията на алианса.

На 24 март миналата година, в речта си по случай Деня на възпоменание на жертвите от 1999 г., сръбският президент Александър Вучич заяви: "НАТО откъсна части от нашата територия (Косово), уби 79 деца, 2500 души, и то не само цивилни, но и войници и полицаи".

В предишни години Вучич е използвал подобни, но невинаги идентични цифри за броя на убитите. В онези години той е министър на информацията на диктатора и военнопрестъпник Слободан Милошевич.

В речта си през 2021 г. Вучич говори за "2500 убити цивилни граждани, но също така и за войници и полицаи"; през 2019 г. той отбелязва "смъртта на 2500 цивилни граждани". Но през 2017 г. сръбският държавен глава каза, че "по време на тримесечните бомбардировки и убийства загубихме живота на повече от 2000 цивилни и почти 1000 войници и полицаи".

Всяка година на 24 март, годишнината от началото на бомбардировките на НАТО, както официалните лица, така и медиите цитират данни, вариращи от 1200 до 2500 души, без да уточняват дали те са цивилни или членове на въоръжените сили.

В рамките на сръбското национално възпоменателно събитие през 2021 г. по време на аудиовизуална презентация беше заявено, че по време на въздушната кампания на НАТО са загинали "около 4 000 цивилни".

Неяснотата относно точния брой на жертвите подчертава факта, че числото остава приблизително и може да бъде манипулирано от политическите лидери за пропагандни цели. Никога не е установен окончателен брой на жертвите и те никога не са били изчерпателно изброени поименно. Данните, посочени от югославските власти през 2000 г., са много по-ниски от тези, за които твърди Вучич - стотици, а не хиляди.

Професор Сюзън Брьо, временно изпълняваща длъжността директор на изследователския отдел на Института за напреднали правни изследвания във Великобритания, твърди, че липсата на точна информация за броя на жертвите или преувеличаването на броя на загиналите "подхранва конфликтите и недоволството".

"Така не се позволява помирение, не се позволява правосъдие в условията на преход", обясни Брьо пред "Балканската мрежа за разследващи репортажи" – BIRN. "Винаги съм казвала, че трябва да се идентифицират хората по име - знаете какво имам предвид, кои са тези хора? Не ми казвайте числото 2500, кажете ми кои са те".

Въпреки всичко не съществува изчерпателен списък с имена.

Няма потвърдени от съда данни

Наред с речите на Вучич, лидера на босненските сърби Милорад Додик и главата на Сръбската православна църква, патриарх Порфирий, ежегодните сръбски държавни чествания на годишнината от бомбардировките на НАТО включват драматизирани сцени с актьори, играещи жертви на войната, и аудиовизуални монтажи на архивни кадри от 1999 г.

През последните няколко години по време на аудиовизуалната част на събитието се показват и снимки на военнослужещи, загинали по това време. През 2023 г. един от ораторите беше дъщеря на военен служител, загинал при бомбардировките, а през 2022 г. на възпоменанието говори жена, която е била ранена като дете. Но като цяло имената на цивилните жертви се споменават рядко.

Не е имало съдебно дело, нито международно, нито вътрешно, което да установи броя на цивилните жертви.

НАТО не отговори на въпросите на BIRN относно своята оценка. Алиансът не е провеждал никакво вътрешно разследване на смъртните случаи на цивилни граждани.

Каролина МакЛачън, старши съветник по въпросите на застъпничеството и политиката в Центъра за цивилни в конфликт, заяви, че коалиционните операции, като кампанията на НАТО през 1999 г., са "известни с това, че не предоставят достатъчно информация за цивилните жертви и доста затрудняват постигането на каквато и да е отчетност".

"И това е така, защото в повечето случаи, ако искате да потърсите отговорност, трябва да преследвате конкретна държава, а ако това е коалиционна операция, тогава е доста трудно да се установи кой какво е направил и кой е отговорен", обясни МакЛачън.

"Има много малко прозрачност и се публикуват много малко данни за това кой кога и къде е действал в рамките на коалицията. Или пък защото, например, една държава може да е хвърлила бомба, но действайки по разузнавателна информация от друга държава. И тогава въпросът е: "Добре, кой е отговорен?", добави тя.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага създаде комисия, която да проучи твърденията, че персоналът и лидерите на НАТО може да са извършили военни престъпления по време на въздушната кампания. Комитетът публикува доклада си през юни 2000 г., в който се казва, че "не препоръчва да се започва разследване". Той обаче не се опитва да установи точния брой и използва само предварително публикувани данни.

Комитетът цитира доклад на "Хюман Райтс Уоч", публикуван през 2000 г., в който се заключава, че в резултат на бомбардировките на НАТО са загинали между 488 и 527 "югославски цивилни граждани".

В доклада се казва също, че е намерена публикация на югославското министерство на външните работи, наречена "Бялата книга: Военните престъпления на НАТО в Югославия" за "до голяма степен достоверна въз основа на собствените си проучвания и съпоставка с други източници". Според "Хюман райтс уоч" публикацията на югославското министерство "предоставя приблизителна обща оценка за около 495 убити и 820 ранени цивилни граждани в конкретни документирани случаи".

Докладът на комисията на Хагския трибунал се позовава на данните от югославското министерство и посочената организация за правата на човека, като заключава, че броят на жертвите е "в рамките на 500 убити цивилни" - много по-малко от 2500-те жертви, за които по-късно твърди сръбското правителство.

Първоначалните данни в Югославия са по-ниски

През април 1999 г. Югославия завежда дела в Международния съд срещу Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Португалия, Испания, Обединеното кралство и Съединените щати, като твърди, че по време на кампанията на НАТО те са нарушили задължението си да не използват сила срещу друга държава.

По някои от тези дела през януари 2000 г. Югославия представи на Международния съд документ, който включва подробна информация за нападенията на НАТО на нейна територия и за нанесените щети на невоенни сгради.

Документът включваше и списък на нападенията, при които са загинали цивилни лица, като в него се посочваше, че при 59 инцидента, свързани с нарушения на правилата за защита на цивилните лица в международни въоръжени конфликти", общият брой на загиналите цивилни е 463 души.

Приложенията към югославското досие включват документи от тогавашната полиция и съдилища, които потвърждават смъртта на хората или установяват какво точно е довело до гибелта им. Също така през 2000 г. югославското федерално министерство на отбраната издава своята публикация "Бяла книга", която включва подобни данни.

През същата година "Хюман райтс уоч" публикува своя доклад за цивилните жертви на кампанията на НАТО. Организацията за наблюдение идентифицира 90 инцидента и казва, че "при 69 от 90-те инцидента са известни точният брой на жертвите и имената им".

Според "Хюман райтс уоч" при други седем инцидента броят на загиналите е бил известен, а някои от имената са били потвърдени. В 11 случая числото е ясно, но имената остават в забвение. При три инцидента не са известни нито имената, нито точният брой.

"Въз основа на наличните данни за тези 90 инцидента огранизацията заключава, че в резултат на бомбардировките на НАТО са загинали между 488 и 527 югославски цивилни граждани", се казва в доклада.

Единственият друг опит за преброяване беше направен през 2014 г., когато неправителствените организации от Центъра за хуманитарно право в Сърбия и Косово публикуваха списък с имената на всички жертви, които са успели да потвърдят. По данни на НПО-ия в Сърбия, Черна гора и Косово са били убити общо 454 цивилни.

Паметници без имена

По време на бомбардировките на НАТО са потвърдени поне 11 нападения с голям брой жертви сред цивилното население. Две от тях са нападения срещу колони от бежанци от етнически албанци, бягащи от Косово, на 14 април и 13 май 1999 г.

Другите са нападения срещу южния сръбски град Алексинац (5 април), влак в дефилето Гърделица (12 април), държавната радиотелевизия на Сърбия в Белград (23 април), автобус край Подуево (1 май), автобус на пътя Печ-Рожайе (3 май), Ниш (7 май), мост във Варварин (30 май), болница в Сурдулица и жилищен квартал в Нови Пазар (31 май).

Единственото голямо разминаване между югославските данни и заключенията на международни и местни неправителствени организации се отнася до смъртните случаи в затвора Дубрава в Косово.

Комплексът, близо до Исток, е ударен от НАТО два пъти - на 19 и 21 май 1999 г. По данни от югославската епоха са загинали общо 95 души. През следващите години обаче това твърдение е оспорено и се предполага, че повечето от починалите в затвора всъщност са убити от сръбските паравоенни сили, а не от въздушните удари на алианса.

Друг брой на жертвите е предложен в обвинителен акт, внесен през ноември 2023 г. от Специалната прокуратура на Косово, в който сърбин с двойно гражданство на Косово и Сърбия е обвинен в участие в убийствата в Дубрава.

"Подсъдимият е обвинен в участие в убийството на 109 затворници и раняването на 108 други, всички с албанска етническа принадлежност, на 22 май 1999 г. в така нареченото "клане в Дубрава", се казва в съобщението на прокуратурата.

НАТО не е изплатила обезщетения на жертвите на бомбардировките си над Югославия. Въпреки това МакЛалан посочва, че за пострадалите от конфликти от основно значение "не е непременно материалното обезщетение... важното е някой да каже: "Виждаме какво ви се е случило, виждаме вредата, която ви е сполетяла" - това помага много. И така, дори да е само това признание, то означава, че хората вече не се чувстват невидими", каза тя.

Освен Деня на паметта на загиналите в бомбардировките на НАТО в Сърбия на 24 март, в страната се отбелязва и Ден на паметта на гражданските жертви на бомбардировките на НАТО на 7 май. Денят е избран, за да се отбележи годишнината от бомбардировките срещу Ниш.

За разлика от 24 март, Денят за възпоменание на 7 май не се отбелязва с държавна церемония с речи, а само с поднасяне на цветя от официални лица. На територията на бивша Югославия има различни паметници. Най-големият от тях е посветен на загиналите от бомбардировките в Белград - Вечният огън, поставен по инициатива на Мира Маркович, която е съпруга на Слободан Милошевич. Той не съдържа никакви данни или имена.

През февруари 2020 г. някои медии в Сърбия съобщиха, че по инициатива на президента Вучич "скоро" ще бъде сформирана комисия, която да изготви пълен списък на загиналите. Комисията все още не е създадена, а кабинетът на Вучич не отговори на въпросите на BIRN за напредъка, както и за това дали тя ще брои жертвите на бомбардировките или ще използва вече съществуващи данни.

На 25-ата годишнина от началото на бомбардировките на НАТО все още не е ясно кога, ако изобщо някога, ще бъде съставен изчерпателен списък.

Източник: Милица Стоянович, "Балканската мрежа за разследващи репортажи" – BIRN, БГНЕС

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук