Администрацията на Байдън преосмисля позиционирането на военните сили по света, как да се съсредоточи повече върху Китай и Русия, без да се оттегля от дългогодишните заплахи на Близкия изток, предават световните агенции.

Министърът на отбраната Лойд Остин нареди преглед на "глобалното позициониране", оценява как САЩ могат най-добре да укрепят своята световна мрежа от войски, оръжия, бази и съюзи, за да подкрепят външната политика на президента Джо Байдън.

Прегледът е част от усилията на администрацията да очертае пътя на военните, които все още са хванати в десетилетия конфликти в Близкия изток, изправени пред намаляващи бюджети и се борят с вътрешни проблеми като расизъм и екстремизъм.

Резултатът може да има дълготрайно въздействие върху първия приоритет на военните: да се гарантира, че са готови за война в ерата на несигурен контрол над оръжията. Заложени са и отношенията със съюзници и партньори, отслабени в някои случаи от подхода на администрацията на Тръмп "Америка на първо място" към дипломацията.

Прегледът на Остин е тясно свързан с предстоящо решение на администрацията дали да се изпълни обещанието на предишната администрация да се изтегли изцяло от Афганистан тази пролет. И всичко това напредва отделно от големите финансови въпроси относно модернизирането на стратегическата ядрена сила.

Подобно на администрацията на Тръмп, екипът за национална сигурност на Байдън разглежда Китай, а не войнствени екстремисти като "Ал Кайда" или групировката "Ислямска държава" като дългосрочно предизвикателство за сигурност №1. За разлика от своя предшественик, Байдън вижда голяма стойност в ангажиментите на САЩ към европейските държави в алианса на НАТО.

Това би могло да доведе до значителни промени в американския военен "отпечатък" в Близкия изток, Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион, въпреки че подобни промени са опитвани и преди с ограничен успех.

Например администрацията на Тръмп се почувства принудена да изпрати хиляди допълнителни въздушни и военноморски сили в района на Персийския залив през 2019 г. в опит да възпре това, което нарече заплаха за регионалната стабилност. Байдън вижда напомняния за този проблем през последните дни с насилие в Ирак и Афганистан.

Това може също да означава съгласие на Байдън от неотдавнашните усилия на военните командири да търсят иновативни начини за разполагане на сили, необвързани от постоянни бази, които са политически, финансови и разходи за сигурността.

Неотдавнашен пример е посещение на американски самолетоносач във виетнамско пристанище. Командирите виждат полза от разполагането на сили в по-малки групи на по-непредсказуеми цикли, за да се държи Китай извън равновесие.

През декември генерал Марк Мили коментира, че технологичните и геополитическите промени са аргументи за преосмисляне на старите начини за организиране и позициониране на силите.

Самото оцеляване на американските сили ще зависи от адаптиране към възхода на Китай, разпространението на технологии като изкуствен интелект и роботика и появата на неконвенционални заплахи като пандемии и климатични промени, обясни Мили.

"Малка сила, която е почти невидима и неоткриваема, която е в постоянно състояние на движение и е широко разпространена - това би била сила, която може да оцелее", каза той на конференция във Вашингтон. "Няма да постигнем нищо, ако сме мъртви."

Остин направи подобен коментар относно позиционирането на американските сили в Азия и Тихия океан. "Няма съмнение, че се нуждаем от по-устойчива и разпределена позиция на силите в Индо-Тихия океан в отговор на способностите и подходите на Китай за противодействие, подкрепени от нови оперативни концепции".

Остин също отбеляза загрижеността си от конкуренцията с Русия в Арктика. "Това бързо се превръща в регион на геополитическа конкуренция и имам сериозни опасения относно натрупването на руска военна сила и агресивното поведение в Арктика - и по света", пише той. "По същия начин съм дълбоко загрижен за китайските намерения в региона."

Това не е аргумент за изоставяне на големите центрове на американската армия в чужбина. Но предлага повече акцент върху разполагането на по-малки групи войски на по-кратки ротации до нетрадиционни дестинации.

Тази смяна вече е в ход.

Армията например разработва, както тя нарича "арктическа бригада" от войници, като част от фокуса върху севера. Тази област се разглежда като потенциална точка на конфликт, тъй като големите сили се състезават за природни ресурси, които са по-достъпни, тъй като ледът се отдръпва.

По подобен начин ВВС за първи път изпращат бомбардировачи с далечен обсег B-1 до Норвегия, съюзник на НАТО и съсед на Русия.

Китай вижда себе  като арктическа държава, но основната грижа на САЩ за Пекин е нарастващата увереност в Азия и Тихия океан.

Според САЩ Китай има за цел да изгради военна сила, за да възпира или блокира всякакви усилия на САЩ за намеса в Тайван, полуавтономната демокрация, която Пекин разглежда като провинция-ренегат, която в крайна сметка трябва да се върне в комунистическото лоно.

Доклад на Съвета по външни отношения този месец определи Тайван за най-вероятната искра за война между САЩ и Китай, перспектива с ужасни човешки последици, която "трябва да притеснява екипа на Байдън".

"Милиони американци могат да умрат в първата война в човешката история между две държави с ядрено оръжие", се казва в доклада.

Вашингтон цитира и загриженост относно усилията на Китай да модернизира и потенциално разшири своя ядрен арсенал, докато отказва да участва във всякакви международни преговори за контрол на ядрените оръжия.

Засиленият фокус върху Китай започна по време на администрацията на Обама. Администрацията на Тръмп отиде по-далеч, като официално заяви, че Китай и Русия, а не глобалният тероризъм, са основните заплахи за националната сигурност на САЩ.

Сега някои се съмняват дали тази промяна е отишла твърде далеч.

Кристофър Милър, който беше  изпълняващ длъжността министър на отбраната през последните два месеца от президентството на Тръмп, заяви в интервю, че е съгласен, че Китай е ключовата заплаха за националната сигурност. Но той каза, че американските командири другаде по света са му казали, че фокусът върху Китай им струва твърде необходими ресурси.

"Затова почувствах, че е време да преразгледам това и да се уверя, че не сме създали никакви нежелани последици", каза Милър.