След 30 години в килията, един от най-големите психопати в криминалната история поиска предсрочно освобождаване. Бляновете му за свободата бяха прекършени от категоричното решение на съдиите: „Не само няма да бъдете освободен, но се надяваме да прекарате още поне 15 години в затвора”, заявиха ужасените магистрати.
Мъжът, който извади тогите от равновесие, е Камерън Хукър. Жертвата му Колийн Стан, която вече се подвизава с друго име, лично дойде в съда, за да се срещне за пореден път лице в лице с насилника си.

Кошмарите от робството при Камерън все още я преследват.

„Той не показа никакви угризения за всичките тези 30 години, в които е затворен. Да, пропилял е животът си, но не опита да се подобри, промени или да разбере какво ми е сторил. Макар и грохнал старец, който не може да навреди никому, той трябва да да излежи наказанието си”, каза в залата Колийн.
Тя е доволна от възмездието, макар нищо на света да не може да изтрие спомена за сексуалното робство.

През 1977 година Колийн Стан се качва на автостоп при Камерън и жена му - Джанис в Ред Блъф, Калифорния. Едва ли е очаквала, че в продължение на 7 години не само ще бъде сексуално експлоатирана, но и ще бъде държана в тесен, малък ковчег по 23 часа в денонощието.
По време на процеса, който се проведе през 1985 година, разследващите определиха случая като безпрецедентен в истроията на ФБР.

В един майски ден…

На 19 май 1977 година, 24-годишната Колийн бърза за рождения ден на свой приятел. Тя пренебрегнала огромните рискове от автостопа, макар в същата местност, само преди няколко години, да е заловен сериен убиец, който търсел млади стопаджийки на нейната възраст. С доста опит зад гърба си, Колийн успешно се придвижила с две коли до фаталното място, от което я взел син ван. Чувствала се е уверена и спокойна, когато се е качила в колата на семейство Хукър – все пак вътре били жената и 7-месечното бебето на шофьора Камерън.

В момента, в който пристигнали в пуста местност, мъжът отбил рязко от околовръстното и допрял нож до гърлото на стопаджийката. Със смъртна заплаха Колийн била натикана в дървена тясна кутия, която била проектирана така, че да не пропуска светлина, звук и свеж въздух. Само след няколко часа тя вече била вързана и съблечена чисто гола в мазето на семейство Хукър, в дома им, намиращ се на 30 мили от мястото, където я качили.

Преди Колийн да се изпречи на пътя им, Камерън и Джанис Хукър били сключили семейно споразумение – да намерят секс роб, който да заема мястото на съпругата в ложето, докато законната изпълнява други фетиши и извратени фантазии на мъжа си.

Според това „споразумение” Камерън и Колийн не трябвало да правят секс, но това се променило на по-късен етап.

През първата вечер от отвличането, Колийн била вързана и пребита от Камерън. След това насилниците закрили очите й и правили секс до нея.
През следващите 7 години Стан била оставяна да гладува, шибана с камшик и горена от 23-годишният работник в дъскорезница. Камерън я връзвал да виси от тавана за китките, като поставял на главата й тежка дървена кутия с панти, за да я изолира от външния свят.

Офертата на Фирмата

През 1978 година Колийн получила оферта за споразумение – да се предаде в робство до края на живота си. Насилникът Камерън я убедил, че тя е наблюдавана от огромна, мощна организация, наречена „Фирмата”, която ще я измъчва нечовешки и ще посегне на семейството й, ако някога дръзне да избяга. С въпросната „спогодба” Колийн приела името „Кей” и трябвало да нарича Камерън „Господар”. Нямало право да говори без разрешение. Камерън имал своите извратени представи – той искал сексробинята да бъде като жената от “Историята на О” – новела, по която е създаден френски филм. В него се разказва за модна фотографка, която е принудена от любовника си да участва в садо-мазо ритуали с много различни мъже и жени.

След като извратения Камерън „кръстил” сексробинята, той започнал да я изнасилва. Първоначално правел това орално, тъй като не искал да осъществи сексуален акт с момичето заради предишното споразумение със съпругата си. Използвал всякакви инструменти и пособия, за да насилва момичето ваигинално и анално. Откаченото семейство се преместило заедно с Колийн в мобилна къща в Ред Блъв, където стопаджийката заживяла в дървената тясна непропусклива кутия под водното легло на съпружеската двойка.

През 1978 година Джанис родила второто си дете – пак там, на водното легло над Колийн.

Бягството не е опция

С времето Колийн започнала да се уповава единствено на вярата си в Господ и неговите чудеса. Поискала Библия, която да държи в ковчега си. Вярвала, че някой ден ще бъде свободна и само това и помогнало да оцелее. Най-големият й страх не бил от Камерън, а от „Фирмата”, с която извергът я заплашвал всеки ден. За да избегне болезнени наказания, Колийн се опитвала да бъде послушен роб и с течение на времето й било разрешено да излиза на джогинг, да работи в двора и да се грижи сама за двете деца на страховитото семейство. Дори при незаключена врата, със съседи наблизо и работещ телефон, Колийн не дръзвала да направи и най-малък опит да избяга.

Страхът от „Фирмата” я държал в плен.

През 1981 година на Колийн било разрешено да посети семейството си. Тя дори не намекнала за ситуацията си. Роднините й си помислили, че е станала част от секта заради саморъчно направените й дрехи, липсата на пари и комуникация през последните години. Близките й не искали да я притискат, защото се страхували, че може да я отблъснат завинаги и никога повече да не я видят.

Насилникът Камерън присъствал на срещата, като се представил за неин приятел. Всички заедно си направили снимка, на която изглеждали усмихнати и щастливи. Камерън обяснил в съда този фарс като част от задълженията му да направи робинята си щастлива, като й позволи да види семейството си.

23/7 в ковчега



След срещата, Камерън започнал да се опасява, че е дал твърде много свобода на Колийн. Той затегнал мерките като я отвел обратно в мобилната къща и я заключил за пореден път в дървения мини ковчег под водното легло. Този път за по-дълго. Вадел я оттам само за час на денонощие в следващите три години.
Биологичните си нужди Колийн вършела в ковчега, посредством малък тиган, който придържала през цялото време между краката си.

Специално изработените устройства за изтезания причинили на Колийн перманентни изкривявания на гърба и едното рамо.

Децата на извратеното семейство не знаели, че стопаджийката всъщност живее в кутия под леглото на родителите им. Тя била вадена оттам след като те си лягали. Камерън я хранел набързо, колкото да не умре от глад и след това започвал да я измъчва. На робинята не й било позволено да издава нито звук, след което била затваряна отново с малко въдух и без светлина за следващите 23 часа.

Условията в кутията били особено тежки през лятото, когато жегата в ковчега достигала 100 градуса. Тогава Колийн дояждала остатъците от храна , които винаги били студени.

Чашата прелива

През 1984 година Колийн била представена отново на децата и съседите на Камерън и Джанис като нов човек. Комшиите с години вярвали, че тя е домашна прислужница. Било и разрешено да започне работа като чистачка в мотел.

Внезапно Камерън поискал Колийн да стане негова втора съпруга.

Това извадило от равновесие Джанис Хукър, която през всички тези години участвала в извращенията. Според други източници, повратният момент за законната съпруга бил, когато Камерън започнал да я убеждава да вземат още 4 жени за робини.

Джанис Хукър твърди пред съда, че също е била измъчвана, а мозъкът й бил промиван с години от съпруга й. Манипулациите на психопата започнали още на първата им среща. Джанис казва и че връзката им оцеляла на базата на „нейното себеотрицание и душевното й разпадане”.

През август 1984 година чашата преляла. Мъжът й искал не само Колийн да стане равна на нея, но намеквал за още робини. Тогава тя отишла при робинята и й разказала, че мъжът й не е част от никаква групировка с име „Фирмата”. Така и не потвърдила дали такава организация изобщо съществува. След това й помогнала да избяга.

„Напуснах къщата моментално, отидох на автобусната спирка и му се обадих. Информирах го, че си тръгвам. Той изпадна в истерия и започна да плаче. Хванах автобуса и потегих към дом”, разкрива Колийн в първото си телевизионно интервю.

В следващите месеци тя не се свързала с полицията и продължила да се обажда на Камерън редовно. В съда, Колийн обяснила, че искала да даде шанс на Камерън и Джанис да се поправят.

Три месеца по-късно съпругата Джанис Хукър предала съпруга си на полицията

И убийство…

Джанис не просто сигнализирала за ужасяващите 7 години робство на Колийн. Тя разкрила пред лейтенант Джери Браун, че Камерън е отвлякъл, измъчвал и убил Мари Елизабет Спанхейк, която бе обявена за изчезнала през 1976 година. Властите така и не открили останките на момичето, а без труп, няма обвинение.

Така Камерън не бил съден за престъплението.



След като се завърнала у дома, Колийн тръгнала на училище, за да получи диплома за счетоводител. След това се омъжила и има една дъщеря. Освен това се присъединила към организация, която помага на жени – жертви на престъпление. Тя, както и Джанис, променили имената си и продължават да живеят в Калифорния, но двете не комуникират помежду си.

По време на процеса Джанис свидетелствала срещу Камерън Хукър в замяна на пълния си имунитет по случая.

104 години самота

Хукър бе осъден за сексуално насилие, отвличане и използване на нож на 104 години затвор. Първоначално нямаше право да иска помилване до 2013 година, но нова калифорнийска програма за затворници изтеглила датата за изслушванията му със 7 години. На 16 април 2015 година той входира искане за предсрочно освобождаване, което, му бе отказано.

Следващата му възможност да излезе от затвора е през 2030 година, когато трябва да навърши 77 години.

Случаят на Колийн Стан служи за основа на няколко епизода от поредицата „Престъпни намерения”, „Специални разследвания” и „Призрачен шепот”. Те се занимават с конспиративната практика на насилниците да държат жертвата в принудително подчинение за дълги периоди, посредством манипулации и заплахи.

Ужасяващата история на стопаджийката е увековечена и в документалната книга, която се превърна в бестселър – „Перфектната жертва: Истинската история на момичето от кутията”, написана от прокурора по делото Кристин Макгуайър и Карла Нортън.




Източник: chronicle.bg