Швейцария е дом на повече от 370 000 ядрени бункера – достатъчно, за да подслонят всеки жител. Преди войната в Украйна имаше гласове, че не са необходими толкова много убежища. Но сега те спряха, пише The Guardian.
Зора Шелберт, главен оперативен директор и екскурзовод в ядрения бункер Зоненберг в Люцерн, Швейцария, си спомня, че е била залята с обаждания през февруари 2022 г., когато руските сили хвърлиха първите бомби над Киев.
„Хората ме питаха какво да направят и къде да отидат“, казва Шелбърт. Тя бързо осъзнала, че са объркали историческото общество, за което работи, Unterirdisch Überleben (Оцелели под земята), с местния отдел за гражданска защита.
Но тя продължавала да отговаря на всички запитвания като писмата и обажданията продължили да идват.
Бункерът Зоненберг в Люцерн
Швейцария, с население от близо 9 милиона, има повече бункери на глава от населението, отколкото където и да е другаде по света - достатъчно, за да гарантира място за всеки жител, където да намери убежище при криза. Швеция и Финландия са на второ място, като обхващат всички големи градове.
Бункерът Адермат в швейцарските Алпи
Запитванията, които Шелберт получава, идват от уплашени хора, които се опитват да разберат къде е предназначеното им убежище. Но днес бункерът Зоненберг е предимно музей. Построен през 1971 г., за да защити до 20 000 души, то остава едно от най-големите ядрени убежища в света до 2002 г., когато капацитетът му е намален до 2000, за да се подобри ефективността и да се намалят разходите.
Изправени пред руската заплаха и едновременното оттегляне на американската военна и дипломатическа подкрепа, европейските страни от целия континент реинвестират в отбраната.
Но гражданската защита - невоенните мерки за гражданска защита, включително изграждането на бункери за ядрена и противовъздушна отбрана - също се превърна в нов приоритет.
През януари Норвегия въведе отново мандат от епохата на Студената война за изграждане на бомбоубежища във всички новопостроени жилищни сгради, изискване, което Швейцария последователно поддържа от 1963 г.
В Германия въпросът дали да се строят граждански бункери отново стана обект на интензивен обществен дебат. През март тази година Европейският съюз издаде официални изявления, в които призовава жителите да поддържат запаси от провизии за 72 часа под ръка по всяко време.
В Швейцария повишеният интерес към защитата на цивилните е по-скоро индикатор за промяна на общественото мнение, отколкото знак за действителна промяна в политиката. До 2022 г. "голяма част от населението и дори някои политици смятаха убежищата за ненужни. Но това се промени бързо", казва Даниел Жорди, федерален директор на гражданската защита и обучение на Швейцария.
Политиката на Швейцария за осигуряване на подслон на всеки жител по време на криза е заложена в закона преди повече от 60 години. Всяка нова жилищна сграда трябва или да включва бункер на мястото, или предприемачите трябва да финансират изграждането на обществен бункер наблизо, подкрепян от държавата.
В резултат на това Швейцария вече има 370 000 бункера, предназначени да защитават цивилни под земята за период от няколко часа до две седмици. Вентилационните системи имат живот около 40 години и неутрализират въздействието на радиация, радиоактивни отпадъци и химически и биологични оръжия.
Вторият тип бункери – командни пунктове за персонала за гражданска защита и извънредни ситуации, който управлява операциите – са предназначени за по-дълъг престой и са оборудвани с душове, кухненски боксове и достъп до интернет.
През последните години те се използват за настаняване на бежанци и бездомни хора. Но настоящите разпоредби изискват бункерите да бъдат готови за криза за по-малко от пет дни.
Журналистката от Женева Джеси Стивънс е посетила бункера в дома си със 100 семейства за първи път през 2022 г. Той се използваше като складово помещение. „Ако животът ни зависеше от това, мисля, че бихме могли да го изчистим за няколко часа или дори за по-малко“, казва тя.
Сега повече хора идват да обиколят бункера Зоненберг и Джеси е сред тях. Според нея тежки сиви врати блокират входа, цялото имущество, чак до аварийните тоалетни, е в добро състояние, а туристите нервно се шегуват колко скоро ще има нужда от убежището.
70-годишен норвежец казва, че не вярва твърде в идеята, че в една ядрена война може да се оцелее: „Ако швейцарците отидат под земята за две седмици, то когато се върнат, пак няма да могат да живеят тук.“
Той добавя иронично, че "най-голямата защита на швейцарците са парите".
Превод и редакция: БЛИЦ
