Авторът Роналд Ърнест „Рон“ Пол е американски политик и бивш член на Камарата на представителите на САЩ. Преди изборите през 2008 г. той беше претендент за номинацията за президент на САЩ от Републиканската партия. Кандидатира се и за номинацията на Републиканската партия на САЩ на президентските избори в САЩ през 2012 г.

Опустошен от урагана Йън град във Флорида издига украинския флаг, за да може Конгресът да му изпрати помощ. Това сатирично новинарско заглавие по-горе дава убедителната представа за изкривените приоритети на Вашингтон. Това е възмутително, защото за седем месеца Конгресът изпрати парите от американския народ - около $65 млрд. (и те нарастват), в Украйна, като тези пари, биха могли да отидат за помощ при бедствия или дори да се върнат обратно на данъкоплатците, пише "Труд". 

През юли, след четири месеца подкрепа за Украйна, когато общата сума беше „само“ $54 млрд., тази цифра беше повече, отколкото американските данъкоплатци бяха платили през първите пет години от афганистанския конфликт.

Само миналата седмица, когато Конгресът прие своята постоянна резолюция да запази правителственото финансиране до средата на декември, те включиха $12 млрд. в новата порция помощ за Украйна. И така, докато Федералният резерв безразсъдно печата все повече и повече пари, трябва да задам въпроса: какво ни дадоха тези $65 млрд. и кога това ще свърши?

От времето на Студената война ние никога не сме били толкова близо до ядрената война и тази мисъл е ужасяваща. Това е конфликт, който бледнее в сравнение с Ирак и Афганистан. За разлика от тези страни, Русия има огромен военен и ядрен арсенал. Съюзниците u също не са без значение.

Каквато и надежда за мир да е имало през първите месеци на конфликта, тя е помрачена от месеците на ескалация, без на това да се вижда края. На всичкото отгоре нашите международни отношения бързо се разпадат. Китай - подобно на Саудитска Арабия - все повече ни вижда като една бъдеща заплаха. Индия е подозрителна към нас, както и мнозина в Европа, които гледат как икономиката им е на ръба на колапса.

Свидетели сме на разтягането и свиването на американската империя както никога досега, а бъдещето наистина е по-опасно от всякога. Военно-промишленият комплекс ни постави на ръба на катастрофата и щетите за всички нас - американци, украинци, руснаци, европейци - ще стават по-големи, колкото по-дълго продължава това.

Последният пакет от военна „помощ“ на САЩ далеч не компенсира огромните загуби на Украйна на фона на продължаващите офанзиви. Което означава, че те ще имат нуждата от още, и още, и още... докато на американския народ не му омръзне или докато не остане нищо.

Парите от „помощта“, които изпращаме на Украйна, не отиват при украинците, а отиват при едно от най-, ако не и най-корумпираното правителство в света. Това е дълбоко предателство от страна на администрацията на Байдън и на Конгреса към страдащия американски народ, на който служат.

Тази война не е изгодна за никого, освен за военно-промишления комплекс. Това ще бъде от полза за украинците не повече, отколкото беше войната във Виетнам от полза за виетнамците. Не можем да мълчим. Това е лудост. От Хари Труман до Роналд Рейгън, всеки президент от Студената война смяташе предотвратяването на ядрената война за свой най-висок приоритет. Сегашната администрация изглежда няма тази склонност. Нищо не може да бъде по-опасно от това.

Моля всички ви да се присъедините към мен и да изискваме: „Край на тази така наречена „помощ“ за Украйна“! Военната машина работи на пълни обороти, тъй като нашият военно-промишлен комплекс печели от ескалацията на войната. И риториката срещу тези, които говорят, също се засилва.

Наскоро украинската агенция публикува списък с американците, обвинени в разпространение на „руски пропагандни материали“, и които те публично заклеймиха като „информационни терористи, които трябва да бъдат съдени като военнопрестъпници“. В списъкът е включен и моят син, сенатор Ранд Пол. Там също така са включени и хора като бившия конгресмен Тулси Габард, бившия оръжеен инспектор на ООН Скот Ритър, бившия агент на ЦРУ Рей Макгавърн и хора, които, колкото и да е странно, биха били по-видими за американската дълбока държава, отколкото за украинските власти.

Както при кампанията на администрацията на Байдън срещу несъгласието в други аспекти на американския живот, целта е да ни накарат да мълчим и това е ясно и просто. Защото те се страхуват най-много от общественото недоволство. Виждаме цензурата навсякъде, от големите технологични компании до политическото преследване на онези, които не се придържат към партийната линия на мнозинството. Има причина правителството толкова да се страхува от вашата дума. Защото организираните действия на американците в крайна сметка променят политиката. Отделете само една минута, за да изпратите директива до вашия представител в Конгреса, изискваща повече да не изпращаме така наречената „помощ“ на Украйна. Въпреки крещящите харпии на властта в медиите, истината е, че те знаят, че тяхната къща от карти е в голяма беда. Икономиката е в криза. Европа е на ръба. Индия и Китай игнорират исканията на администрацията на Байдън. Мълчаливото съгласие на американския народ е единственото нещо, което поддържа този режим на повърхността.

Сега, повече от всякога, имаме нужда да кажем нашата дума на глас. Отделете малко време, за да кажете на вашия представител, че изисквате той да се противопостави на всяка по-нататъшна така наречена „помощ“ за Украйна и да постави Америка на първо място! Борбата със статистите във Вашингтон никога не е лесна... или евтина. Но с вашата помощ можем да спрем тази лудост, преди да се разгори още повече.