"Рязък спад: Броят на македонците в Албания намаля наполовина след преброяването - асимилацията доведе до създаване на българско малцинство", "Наполовина е броят на македонците в Албания, за първи път бяха вписани и българи", "Повече българи от македонците в Албания: изненадващи резултати от преброяването сред съседите", "Българската пропаганда и издаването на паспорти в Албания даде резултат, за първи път са регистрирани повече българи от македонци" - това са част от заглавията, с които медиите в Република Северна Македония съобщават за резултатите от преброяването на населението в Албания, които бяха обявени в петък.

Медиите в страната информират, че партията в Албания "Македонският алианс за европейска интеграция" не признава резултатите от преброяването, което се проведе през 2023 г. 

Причината за реакцията на председателя на партията в Корча Васил Стерьовски е намалелият брой на вписалите се в преброяването в Албания в графата „македонци” – 2281, при 5512 от преброяването през 2011 година. 

При преброяването, което се проведе миналата година в Албания, като българи са се определили 7057 граждани, а според Стерьовски, цитиран от голяма част от медиите в Северна Македония, причината за това е „натискът от страна на България към македонците да се регистрират като българи и условието за получаване на български паспорти" и че Албания е признала „несъществуващото българско малцинство”, съобщава БТА.

„Начинът, по който е проведено преброяването миналата година и събирането на данни за етническа принадлежност, е извършено с множество нарушения на процеса. Един от проблемите, които имахме в периода преди началото на преброяването, както и по време на преброяването, е натискът от страна на България македонското малцинство да бъде обявено за българско.

Този тласък дойде след признаването от страна на Албания през 2017 г. на несъществуващо българско малцинство в нейните граници след заплахата на България да наложи вето на европейския път (на Албания). Членството на Албания в Европейския съюз е стратегическо решение на страната ни, както и искане на албанските граждани, независимо от етническата им принадлежност.

Македонската общност в Република Албания не може да бъде съпътстваща щета по пътя на Албания към европейско членство”, казва Стерьовски пред медиите от Северна Македония, които са изпратили екипи в Албания.

Стерьовски твърди, че албанските институции не са предприели никакви мерки, а открито са помагали на българските власти.

„Преди началото на преброяването, но и по време на преброяването, в района на Преспа, Гора и Голо бърдо, където живее македонското малцинство, дойдоха представители на българските институции, които дариха различни помощи, но също така направиха пропаганда жителите да се декларират като българи, за което ще им бъдат предоставени български паспорти.

С хората от македонската общност, които са кандидатствали за български паспорти и са в процес на получаване на паспорт, както преди началото на преброяването, така и по време на преброяването, са се свързали от българското посолство и паспортни брокери да се декларират като българи със заплахата, че в противен случай няма да си получат паспортите”, твърди в изказването си Стерьовски, който настоява за провеждане на ново преброяване, „основано на международните стандарти и под международно наблюдение”, което "ще отразява етническата реалност на Албания". 

В Албания 7057 души са се обявили за българи, показват данните, публикувани от "Топ ченъл". Това е първото преброяване след официалното признаване на българската общност в Албания през 2017 г.

Населението в Албания наброява 2 412 113 души. Това показват първите данни от преброяването на населението и жилищата в Албания, оповестени от албанския статистически институт ИНСТАТ и цитирани от албанските медии. 

Националното преброяване в страната се проведе между 18 септември и 15 ноември 2023 г.