Драматичните събития около Майдана и последвалите го размирици в Украйна непосредствено след 2014 г. изведоха на политическата сцена екстремистки групировки, в това число с открити връзки с неонацизма - „Десен сектор“, „Айдар“ и „Азов“. Постепенно политическият процес в Украйна започна да се нормализира и екстремистите, които конфликтът изведе на високи позиции във властта, бяха отстранени, пише "Труд".

По отношение на паравоенните батальони „Айдар“ и „Азов“ обаче, Киев възприе доста противоречив подход - не ги забрани, а обяви, че ги прочиства и кооптира в жандармерията, оставяйки ги да воюват срещу проруските сепаратисти. По численост обаче те съставляват незначителна част от украинските въоръжени сили - от 250-хилядна редовна армия и 50-хилядна жандармерия, батальонът „Азов“ наброява едва 1000 души, а „Айдар“ е около 300 души.

Но това не пречи на руската пропаганда да олицетворява с тях украинската държава и армия. За тях е изписано много, включително по линия на ОССЕ и техните доклади за нарушения на човешките права в Донбас. Не се пише обаче за друго - че самата Русия използва активно в конфликта руски паравоенни формирования, които също не са чужди на неонацизма. Тяхната численост е сходна и дори в определени периоди надвишава тази на „Азов“ и „Айдар“.

Преди дни из новинарския обмен се превъртяха кадри от проруски митинг в Белград в подкрепа на агресията, където беше пуснато видеообръщение на Денис Гариев - един от лидерите на Руското имперско движение. В околностите на Санкт Петербург, на брега на Ладожкото езеро, Руското имперско движение поддържа тренировъчния лагер „Партизан“.

Там от години се провеждат учения на неонацисти и екстремисти от Русия и цяла Европа в тактически бойни умения, водене на градски сражения, изготвяне на експлозиви, идеологическа подготовка. Германските служби са засичали участието в този лагер на крайно десни и неонацистки германски формации. На 5 юни 2020 г.., например, германското издание „Фокус“, позовавайки се на източници от службите, съобщи за участие на младежката структура на крайно дясната Национал-демократическа партия и на неонацистката „Третият път“.

Специалните служби и прокуратурата на Швеция пък разкриха, че терористите, извършили серия от бомбени атентати в Гьотеборг през 2016 г.., са преминали 11-дневно обучение в лагера „Партизан“. Представители на Руското имперско движение участват във всички форуми на неонацисти ии екстремисти в Европа. През 2020 г.. администрацията на президента Тръмп включи тази организация в списъка с терористични организации и наложи санкции на три от ключовите u фигури - Гариев, Воробьов и Трущалов. Миналата година същото стори и Канада.

Руското имперско движение се самоопределя като „православна, национално-патриотична и монархическа организация“, която издига в свой идеал „геополитическото“ фентъзи на Александър Дугин за въздигане на Руската империя като „Трети Рим“. Те вярват във върховенството на руския етнос, който според тях бил богоизбран да властва над света и настояват, че Русия трябва да контролира всички територии, в които има дори и малцинствено руско население.

Въпреки че на думи се обявява за опозиция на Путин, има всички белези, че се ползва не само с протекцията на Кремъл, но е и негов инструмент за влияние и „специални операции“ в Донбас и други конфликтни региони.

В централизирана държава с практически авторитарно управление, в която и най-малката опозиция на Путин се посреща с железен натиск, репресии и ограничения, Руското имперско движение развива дейност и поддържа необезпокоявано и съвсем открито паравоенен лагер. Единствената мярка, която преди време властите наложиха, е спирането на един сайт и няколко публикации. Нищо повече.

В същото време, се смята, че тази организация има свое политическо представителство чрез „национал-консервативната“ партия „Родина“. Неин лидер е заместник-председателят на комисията по отбрана в руската Дума Алексей Журавльов, а сред основателите u е и Дмитрий Рогозин - понастоящем директор на Роскосмос.

С избухването на конфликта в Донбас, Руското имперско движение създаде т. нар. „Имперски легион“ и започна да обучава и изпраща отряди в подкрепа на проруските сепаратисти.

Подписва дори „меморандум за сътрудничество“ със самообявилата се „Донецка народна република“. За тях агресията срещу в Украйна днес е „битка с еврейските олигарси“ или както е възприето в неонацистката „вселена“ - „с хазарската мафия“. Сега тази организация участва в прокламираната от Кремъл операция по „денацификация“ на Украйна.

Друг подобен участник е „частната армия на Путин“ - руската военна компания „Вагнер груп“. Наречена е на името на любимия композитор на Хитлер неслучайно - лидерът на групировката Дмитрий Уткин също обича Вагнер и според редица разузнавателни данни има татуирана свастика. За него се знае, че е бил подполковник в спецназа на руското военно разузнаване - ГРУ.

Някои се опитват да отъждествяват тази частна военна компания със съществущите американски, британски и други частни компании от типа на Academi (бивша Blackwater), G4S, DynCorp, Triple Canopу. Но подобни сравнения не са напълно коректни, защото тези фирми са официални контрагенти на правителства, участват в публични обществени поръчки, с публично известни ангажименти и задължения по договорите, които имат със съответните правителства. При руската „Вагнер“ по правило не е така.

Макар и привидно официален Кремъл да твърди, че няма нищо общо с тази компания, данните, че това не е така, са многобройни. Самата групировка се появи около събитията в Украйна през 2014 г.. и участва в окупацията на Крим. След това Уткин е награждаван с държавни награди от руския президент Путин, засичани са редица данни и разговори, с които той докладва на ГРУ и военното ръководство на Русия. Използва за своя тренировъчна база част от базата на ГРУ в Молькино, Краснодорарския край.

Зад фирмата стои известният като „готвачът на Путин“ олигарх Евгений Пригожин, който е изключително приближен на Кремъл. „Вагнер“ няма официална регистрация в Русия, а използва мрежа от фирми, регистрирани в Аржентина и Хонг Конг. Наемниците получават заплати от 3-4 хиляди долара.

Техни части участваха в Сирия, но бяха разбити при сблъсък с американски части при Дейр ез-Зор. Ангажирани са в конфликтите в Донбас, както и в Централноафриканската република, Мали, Судан и други африкански държави, където са свързвани с брутални нарушения на правата на човека. В началото на агресията срещу Украйна беше съобщено, че 400 „вагнеровци“ са пратени в Киев да убият Зеленски и други фигури от украинското ръководство. Каква е съдбата на тези „вагнеровци“ - не е известно, но Зеленски е жив, а руските войски не успяха да пробият отбраната на Киев и вече се изтеглят.

Това са част от фактите, които също трябва да се имат предвид, когато слушаме използваните като претекст за завоевателната агресия срещу Украйна пропагандни внушения за „денацификация“.