През последните години изборите в редица европейски държави бяха засенчени от мащабни кампании за дезинформация. В Румъния първият тур на президентските избори през ноември миналата година бе анулиран, след като разузнавателните служби съобщиха за руска намеса чрез социалните мрежи, целяща да издигне непознат националистически кандидат – Калин Джорджеску.
Подобни случаи бяха регистрирани и във Франция по време на изборите през лятото на 2024 г., както и в Чехия миналия уикенд. Москва продължава да използва социалните платформи, за да разпространява манипулативно съдържание, насочено към избирателите в Европейския съюз (ЕС).
Прозрачност и контрол върху политическите реклами
Днес влиза в сила новият Регламент за прозрачност и таргетиране на политическата реклама (TTPA), който задължава всички политически реклами да имат ясен етикет, посочващ спонсора, целта и платената сума.
Инициативата бе предложена от Европейската комисия още през 2021 г. след серия от тревожни примери – включително щурма на Капитолия в САЩ през 2021 г. и твърденията за руска намеса в британския референдум за Брекзит.
Новите правила забраняват чуждестранното финансиране на политическа реклама в ЕС и ще се прилагат за първи път на парламентарните избори в Нидерландия на 29 октомври.
Технологичните гиганти срещу Брюксел
Въвеждането на регламента предизвика сериозно напрежение между ЕС и технологичните корпорации. Компании като Meta (Facebook, Instagram, Threads, WhatsApp) и Google обявиха, че ще спрат политическите реклами в Европа, позовавайки се на „правна несигурност“ и „неприемливо висока сложност“.
Meta твърди, че още от 2018 г. предлага инструменти за прозрачност, но новите правила правят рекламата „оперативно невъзможна“. Подобна позиция изрази и Google, според която дефиницията на политическа реклама в TTPA е „твърде широка“ и може да засегне съдържание, което не е реално политическо.
YouTube също няма да допуска политически реклами на територията на ЕС, а TikTok и LinkedIn вече са забранили този тип кампании. Единствената голяма платформа, която продължава да ги допуска, е X (бивш Twitter), но само при спазване на националните регулации.
Удар по малките партии
Според експерти новите правила могат да поставят по-малките партии в неравностойно положение.
„Големите политически фигури вече имат аудитория и ще разчитат на органично съдържание. Но за малките формации това ще е предизвикателство, тъй като те нямат изградена база от последователи“, казва проф. Клаес де Врезе от Амстердамския университет.
Той добавя, че политическите кандидати ще трябва да търсят алтернативни методи – като реклама във вестници, спонсорирани материали от инфлуенсъри или по-креативно съдържание, което да се споделя естествено.
Медийните организации предупреждават
Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) и Съветът на издателите изразиха опасения, че правилата могат да натоварят сериозно медийния сектор.
„Издателите няма да имат техническите средства да спазват новите изисквания или да отказват програматични политически реклами. Това ги излага на неприемлив риск“, се посочва в тяхното становище.
Медиите настояват за ясни формати на декларациите и надеждни процеси за проверка на спонсорите, за да се избегне хаосът при прилагането на регламента.
Краят на една епоха
Регламентът TTPA бележи началото на нова ера за политическата комуникация в Европа. След години, белязани от фалшиви новини, анонимни кампании и намеси на чужди сили, Брюксел залага на пълна прозрачност – макар и с цената на напрежение между институциите, медиите и технологичните гиганти.
Предстои да се види дали тези мерки ще успеят да защитят демократичния процес – или ще пренесат политическата борба на нов дигитален фронт.
Източник: Dbr.bg
