В продължение на няколко години 24-годишният индиец Сохан Сингх се изтормозил до крайност, опитвайки се да си намери съпруга. Той се рекламирал като кандидат-жених с помощта на популярна местна брачна агенция, после наел традиционен сватовник, който да разпространи из града новината, че е подходящ ерген за жененe. Роднините му също помагали, като претърсили околността със снимката и родословието му в ръка в опит да му намерят жена. Сингх дори се отказал да иска зестра, за да не отпъжда по-скромните булки. Но нямал никакъв успех, пише obekti.bg.

Най-накрая, напълно отчаян, младият индиец се предал. Единственото, което му оставало, било да се съюзи с брат си – 30-годишния Мохан, за да направи немислимото доскоро – да си поделят съпругата му. А самата 26-годишна Ману Канвар нямала никакъв друг избор, освен да приеме ситуацията – да има двама съпрузи. „Трябваше да се подчиня на двамата”, признава тя, криейки лицето си зад традиционния индийски воал.

Това не е единичен случай в град Бхилвара,

разположен в беден и неплодороден район на Западна Индия. Проблемът да си намериш жена става все по-голям в страната, тъй като години наред в Индия жените са правили аборт, ако са бременни с момиче. Заради престижа да родиш син са убити хиляди неродени момичета, а сега се оказва, че жените са крайно недостатъчни. Дисбалансът между двата пола има ужасни последствия - малкото дами, появили се на бял свят, са подложени на нечувана експлоатация и всякакъв вид престъпления – бракове между деца, трафик на момичета и все по-често срещани бракове като този на двамата братя Сингх – жена с няколко съпрузи. Положението на съпругата Ману Канвар никак не е розово, в града й се подиграват. Децата й,  след като вече станали големи, се объркват на кого да казват „татко”. 

Това многомъжество е наложено от обстоятелствата в Индия. Явлението се нарича полиандрия и е било

традиция на много места по света

още от древността. Интересното съжителство е съществувало и все още съществува на места в Тибет, в арктическата зона на Канада, в северните части на Непал, в Бутан, части от Индия, Шри Ланка. Среща се на места в Китай и в тропическа Африка – при масаите в Кения и Северна Танзания. Има случаи и сред индианските племена в Северна и Южна Америка и сред ескимосите.

Името идва от гръцките думи „поли” – много, и „андрос” – мъж. Многомъжеството е рядка форма на брак, при която жената има едновременно няколко съпрузи. А когато жена е омъжена за няколко братя, става дума за фратерална полиандрия. Според много антрополози тя е най-често срещаната форма на брачно съжителство от този вид в различни райони на света.

Да се пренесем в Тибет. Историята се разиграва през 80-те години на миналия век, когато там пътува американският антрополог и сега преподавател в университета „Кейс Уестърн Ризърв” Мелвин Голдстейн. Там той среща младия пастир Дорие. Мъжът бърза да се прибере вкъщи, като не дава почивка на яковете си, докато не преминат през високопланинския проход на път за фермата му. Спира стадото само веднъж за почивка. Защо толкова бърза младежът? Ще се жени, обяснява той.

Той и двамата му по-големи братя Пема и Сонам заедно си вземат булка

от съседното село след няколко седмици. Тримата заедно ще са младоженци! И той трябва да помогне в приготовленията за сватбата.

Дорие, Пема и Сонам са тибетци. Живеят обаче в Лими, район в северозападната част на Непал, точно през границата с Тибет. Бракът, в който ще встъпят мъжете, се среща в тибетското общество от незапомнени времена. За много от по-заможните тибетци това е всъщност идеалната форма на семейно съжителство.

И така, тримата братя ще си вземат обща съпруга. Тя напуска дома си и идва да живее при тях. Всъщност бракът е уговорен отдавна от родителите на мъжете и на булката. Жената обикновено е безгласна буква в тези случаи и

рядко й позволяват да изкаже мнение дали й харесва мъжкият „харем”,

към който я прикрепят.

Дорие е най-малкият от братята – само на 15 години. Другите са на 22 и на 25 години, а булката - на 23. По традиция тийнейджърът няма да участва в официалните церемонии на сватбата, като до булката ще застанат двамата му по-големи братя. В много от случаите момчетата като него, които са много малки, не участват в сватбата. Те обаче се присъединяват към брака, когато пораснат достатъчно.

Дорие вече е достатъчно голям, за да обясни защо влиза в този троен брак, вместо да си избере сам жена и да заживее с нея. Според него това ще предотврати раздробяването на семейната им ферма, както и на общите стада животни и ще осигури и на тримата братя по-висок стандарт на живот. А какво смята булката, как ще се справя с трима съпрузи? Тя се смее и изобщо не се притеснява.  Жената също смята, че така няма да се разделя семейното имущество и самата тя ще живее по-добър живот, тъй като

за нея и децата й ще работят трима съпрузи.

В бъдещото семейство водеща роля ще има най-големият - Сонам. И Дорие знае, че това няма да се промени през годините. Двамата с Пема ще трябва да се съобразяват с йерархията, като си разпределят задачите, така че Дорие ще има най-малко думата при вземането на решения. Добре че е добродушен и по-пасивен по природа. При по-малки братя бунтари в полиандрическите семейства може да възникнат големи конфликти и борба за надмощие. Съперничество може да се породи и за брачното ложе. Булката обикновено спи с най-големия брат. Двамата обаче имат задължението да осигуряват сексуален „достъп” и за другите братя. 

 

За тибетските мъже и жени поделянето на съпругата в леглото изобщо не е нещо необичайно, отблъскващо или скандално, като

правилото е съпругата да дарява с ласки всеки от братята,

отбелязва в изследването си Мелвин Голдстейн. Тъй като фермерската работа в Тибет обикновено изисква един или двама от братята да отсъстват от дома за дълго време, това улеснява смяната на партньорите в леглото. Разбира се, има и други практики за „ротация”. Съпругата е длъжна да се отнася по един и същ начин към всички свои съпрузи в леглото. Често обаче има отклонения от този идеал, особено при големи разлики във възрастта на братята. Така например булката на Дорие е с 8 години по-голяма от него. Понякога такава съпруга смята най-малкия брат за незрял и не се отнася към него с тази нежност, която дава на по-големите братя. Друга пък може да открие във възрастта му очарование и да го обсипе с внимание.

От друга страна, когато 15-годишният Дорие възмъжее, той може да възприеме съпругата си като „престаряла” и оттам да възникне нов конфликт в семейството. Или просто да потърси утеха в прегръдките на по-млада жена, която обаче никога няма да е негова съпруга в тибетското общество.

 

Децата, които се раждат от тези бракове,

 се възприемат от майката и тримата й съпрузи като абсолютно равнопоставени. Не се правят никакви усилия да се свърже детето биологически с някой от родителите. Никой от съпрузите не показва различно отношение към дадено дете дори ако знае, че той е биологичният му баща. Децата от своя страна смятат всичките братя за свои бащи и се отнасят към тях по един и същ начин, дори и да знаят кой ги е създал. В някои райони на Тибет децата наричат „баща” най-големия, а другите - „брата на баща ми”. В други райони пък малките наричат всички „татко”, като

поясняват - „най-големият татко”, „по-младият татко” и „най-младият татко”.

 Макар че най-големият има водеща роля, всички братя си поделят задълженията и участват в поддържането на семейната ферма. Така например, докато единият съпруг обработва земята, другият гледа стадото с животни, а третият пътува по търговия.

Интересното е, че полиандрията в Тибет е разпространена не сред най-бедните слоеве на обществото. Те нямат семейни земи и няма какво да губят, така че обикновено бедните мъже се задомяват по любов, ако решат да го направят. Многомъжеството е характерно именно за селяните, притежатели на земя.

Какво може да очаква най-малкият

брат Дорие от брака си? Най-привлекателното нещо е, че той ще запази своя добър начин на живот. Встъпвайки в този полиандричен съюз, ще има достъп не само до семейната земя и животни, но и до наследената колекция от дрехи, бижута, одеяла, седла и коне. Освен това така ще бъде натоварен с по-малко работа и ще е по-сигурен, че отговорността по отглеждането на децата няма да падне само върху него.

 

А как стават разводите в такова семейство? Много лесно. Ако някой от по-младите братя иска да се отдели, просто напуска къщата и създава свое домакинство на друго място. В такъв случай всички деца остават с останалите бащи в семейната ферма, дори да се знае кои са биологичните наследници на отиващия си съпруг.

Братът отцепник не може да се надява на много.

Дори да успее да получи някаква земя, тя ще е много малко, тъй като семейството ще се съюзи срещу него. По-младият брат обикновено не получава друга къща и може да си тръгне със съвсем малко вещи, ако става въпрос за мебели или домакински съдове. Така че този, който е решил да си тръгне, трябва да е наясно, че може да има добър живот не чрез наследеното, а само с усилен труд.

При полиандрията жените са се радвали на реална свобода. На повечето места по света обаче тя като че ли е свързвана преди всичко с възможността да имат няколко сексуални партньори едновременно. Не е така обаче в Тибет. Обществото там дава значителни права на жената, включително и това да наследява фамилното имение, ако няма братя. В такива случаи ситуацията се обръща – жената взема при себе си младоженеца, който идва да живее в семейството й и приема фамилното й име.

Освен икономическите причини, свързани със запазването на семейното богатство, Мелвин Голдстейн предлага и още една интересна теория за съществуването на полиандрията в Тибет.

И това е контрол и намаляване на раждаемостта.

Тибетското общество постигало това, като обричало някои от жените да останат цял живот несемейни. Ученият документира, че през 1974 г. 31 на сто от жените в детеродна възраст (между 20 и 49 години) в Тибет са неомъжени. Тези стари моми продължават да живеят с родителите си, създават свое домакинство или работят като прислужници в други семейства. Някои стават монахини.

В тези случаи се толерират дискретни извънбрачни връзки.

И всъщност много от тези жени имат деца, които отглеждат като самотни майки.

Полиандрията официално е забранена в Тибет след 1951 г., когато Китай завладява страната. Вече е много трудно да се води статистика колко са хората в такъв съюз. С промяната на социалните модели в много области на Тибет полиандрията постепенно отмира, смятат социолозите.

Според учените полиандрията е широко разпространена сред примитивните общества. Те обясняват това с факта, че жените по това време очевидно са били доста по-малко от мъжете. Като се има предвид обаче, че тенденцията навсякъде по света е жените да са по-многобройни от мъжете, този дисбаланс между половете явно е бил поддържан изкуствено чрез умъртвяването на ражданите момичета. В тези общества двама или трима, та дори и седем-осем мъже са били „асоциирани съпрузи” на една жена. Най-фрапиращата или груба форма на полиандрия е, когато тези мъже не са роднини. По-приемлива е, когато са братя. Първият начин на съжителство със сигурност е съществувал в по-древни времена.

 

Според историците

полиандрията е била разпространена още в Древна Гърция

и е един от най-старите обичаи в Спарта, където много често всички братя от една фамилия са имали обща жена. Съществувала е и сред келтските обитатели на Великобритания.

И двете форми на полиандрия се срещат сред ескимосите на полуостров Бутия в арктическата зона на Канада. Интересното е, че

канадските закони признават този вид бракове.

Обикновено съпрузите са братя. Възможно е обаче мъжът да доведе вкъщи друг мъж, с когото не са роднини, при положение че жената е съгласна. Всъщност първият съпруг може да доведе у дома толкова мъже, колкото му позволи жената, и те ще се водят асоциирани съпрузи.

Полиандрията продължава да съществува в различни краища на света и през 20. век, макар и не така масово. Учените се учудват, че въобще се е запазила, тъй като съотношението жени – мъже в повечето случаи вече е изравнено. Смята се, че се е запазила благодарение на силата на традицията.

Един от най-известните обичаи,

свързан с полиандрията, е мъж да наследява вдовицата на починалия си по-голям брат. Децата, родени от новия съюз, се смятат за деца на починалия брат. Обичаят произлиза от полиандричните съюзи, при които децата често са били смятани за поколение на първия съпруг на жената. Той се смята и за глава на семейството. В Тибет правото на избор на съпруга също принадлежи на най-големия брат.

Наследяването на съпругата на починалия брат било добре известно и сред евреите. При зулусите синът наследява имуществото на баща си. Ако обаче сред вдовиците на починалия има млада жена, която още може да ражда, братята на починалия са длъжни да я вземат. Децата, които се родят, отново се смятат за деца на починалия. 

Всички свидетелства

показват, че полиандрията някога е била широко разпространена по света. Тя е била свързана с по-малкия брой жени спрямо мъжете, на каквото и да се е дължало това. Спорно е обаче доколко е била свободна жената в тези съюзи, нейният статут е много различен в различните краища на света. В повечето случаи жената е била пленница на този брак, макар че е била обслужвана и гледана от повече от един съпруг.