Докато Гърция още през 2021 г. идентифицира над 7000 пътни участъка с висок риск от катастрофи, в България Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) успява да посочи едва 36 към днешна дата. Това е само една от сериозните критики, които Институтът за пътна безопасност (ИПБ) отправя по повод наскоро публикувания от АПИ План за действие за обезопасяване на участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия (ПТП).
На 11 април 2025 г. АПИ обяви на своя уебсайт карта с рискови участъци и съответен план за действие. Документът предизвика обществен отзвук, но според ИПБ не отговаря на реалната картина на риска по пътищата в страната.
Какво показва анализът на ИПБ?
След експертен преглед на картата и плана, Институтът за пътна безопасност откри редица съществени недостатъци:
1. Ограничен обхват
- Установените участъци са само по републиканската пътна мрежа.
- Пренебрегнати са общинските пътища, въпреки че по тях се случват 45% от тежките ПТП.
2. Ограничени мерки
- Основните мерки включват подмяна на пътни знаци, маркировка и ремонти на настилка.
- Почти всички обозначени отсечки са с дължина едва 100 метра.
- Сроковете за изпълнение са между 30 юни и 30 юли 2025 г., което поставя под въпрос реалния ефект от плана.
Истинската картина на риска: какво сочат данните?
През 2023 г. ИПБ представи национална оценка на риска по пътната мрежа, базирана на стандарта БДС ISO 31000:2011. В нея бяха:
- Идентифицирани 1380 точки със среден и висок риск;
- Близо половината от тях се намират в градовете, където броят на ПТП с пострадали е особено висок.
За сравнение, Гърция през 2021 г. регистрира 7000 рискови точки и поиска 450 млн. евро от Европейската инвестиционна банка за превенция на катастрофи.
Какъв трябва да бъде правилният подход?
Според ИПБ, управлението на риска от ПТП изисква системен и аналитичен подход, който включва:
- Оценка на риска на географски принцип – по области и пътни категории;
- Идентифициране на пътищата с най-висок риск;
- Определяне и приоритизиране на черните точки – всяка с уникален номер;
- Обследване и одит – от МВР, ИААА, АПИ и ДАБДП;
- План за действие, насочен към конкретни мерки – не само по инфраструктурата, но и по отношение на контрол, сигнализация, скоростни режими и обществено поведение.
