В Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия се развива т. нар. военен туризъм, като заинтересованите туристи, най-често богати чужденци, посещават местата на разрушения и извършени престъпления.
Макар че тези по-богати “военни туристи” избират предимно да посетят сцените на бойни действия в Близкия изток или да прекарат почивката си с изгладнелите африканци в Дарфур, и историята на войната в Босна и Хърватия се превърна в туристическа атракция. По улиците на Сараево местният “родоначалник на кървавия туризъм”, както печатът и колегите му наричат Зияд Юсуфович, обяснява на туристи от цял свят, най-често американци, как жителите на Сараево са копали тунел под къщата на семейство Коларев, минаващ под пистата на летището, за да се опитат по време на обсадата на града да стигнат до вода, храна, лекарства. Освен посещението в Сребреница, където туристите стъпват там, където не толкова отдавна лежаха телата на убитите мюсюлмани, е популярно и посещението при муджахидините. Зияд Юсуфович обяснява това с психологическия феномен, че средният американец трудно устоява на възможността да разговаря с муджахидини и след това да остане жив и здрав. “Просто се качваме на колата и отиваме до някое село или в клуб, където те се събират. Там разговаряме с тези хора, питаме ги какво са правили по време на войната и така нататък”, обяснява той. “Те говорят съвсем спокойно за тези неща и дори често от тях може да бъде получен като подарък или да се купи някой от компактдисковете с всички онези неща, които те са правили тук”, продължава Юсуфович. Той казва, че годишно прави около стотина военни “екскурзии”. Вуковар, Хърватия също е популярна дестинация за военния туризъм. Почти 90 % от клиентите на една туристическа агенция от Вуковар се интересуват точно от посещението на местата, пострадали от войната, казва собственичката на агенцията Зринка Шесто. Нейната туристическа агенция от няколко години разкрива пред туристите ужасите на войната. “Екскурзията” започва с посещението в реконструираната военна болница, където сега има кукли, направени по подобие на хората, които по време на войната са намерили убежище в болницата, казва Зринка Шесто. Тя също смята, че военният туризъм не е нещо лошо и целта е посетителите да научат истината. “А из, и съпругът ми сме от Вуковар, преживяхме ужаса и разрушенията във Вуковар през 1991 г. Трябва да кажа, че сега в агенцията имаме и екскурзоводи, които са воювали по време на Отечествената война” /Така в Хърватия наричат сръбско-хърватската война от 90-те години/, казва Зринка Шесто. “Така че групите наистина получават информацията такава, каквато е. Искам да подчертая, че ние като вуковарци не желаем да поставим акцента върху някакъв конфликт, а просто това, което се е случило”, казва Шесто. Дори в Сърбия има места, от които се интересуват любителите на военния туризъм. Макар че по време на туристическите обиколки на Белград повечето чужди туристи искат да научат повече за разрушените сгради по време на бомбардировките на НАТО, от туристическата организация на Сърбия обясниха, че това не е част от националния план за развитие на туризма. Така че засега туристите, заинтересовани от военния туризъм в Белград, могат да отидат на “Поп арт Радован”, при което се посещават местата, свързани с фалшивата самоличност на Радован Караджич, укривал се дълго време в Белград. /Б 92