След войната в Украйна, руският президент Владимир Путин е определил Арктическия регион като свой "абсолютен приоритет". Според Михаил Комин, изследовател от Центъра за анализ на европейската политика, това се дължи на два основни страха в Кремъл: страхът от загуба на военно господство и несигурността относно добива на природни ресурси. Това сподели той пред френския всекидневник L'Express.
Интересът на Русия към Арктика датира отдавна, но през последните години той се е засилил значително. През последните пет години бюджетните разходи за Арктика са се удвоили, което е "радикална промяна", като се имат предвид икономическите проблеми на Русия.
Новата външнополитическа доктрина от 2023 г. поставя Арктика като втори приоритет на Москва след постсъветското пространство. Кремъл активно инвестира в гражданска инфраструктура, военни бази, ядрени подводници и ледоразбивачи, като Путин често използва тези платформи, за да отправя заплахи към Запада.
Основните страхове
- Загуба на военно господство: Според експерти, 60% от ядрения капацитет на Русия е съсредоточен в северните води. С разширяването на НАТО, напредъка на технологиите и топенето на ледовете, Кремъл се опасява, че подводниците му стават по-лесно откриваеми, което подкопава ядрената ѝ стратегия.
- Несигурност за ресурсите: Москва смята, че 80% от природния ѝ газ и 17% от петролните ѝ запаси се намират в Арктика. Западните санкции обаче пречат на Русия да се сдобие с необходимите технологии за добив, което предизвиква дълбока загриженост в Кремъл.
Путин разчита, че може да се възползва от арктическите амбиции на Доналд Тръмп и да предложи изгодна сделка, която би включвала отмяна на санкциите. Според експерта, това би било изключително вредно за Европа, която може да бъде изключена от тази геополитическа игра.
Въпреки че Русия разчита на Китай за икономическа подкрепа, отношенията им в Арктика са сложни. Русия счита Северния морски път за своя "национална" артерия и не допуска чужди държави, докато Китай го вижда като "международен" търговски път.
Това противоречие създава напрежение и може да се засили, колкото по-дълго трае войната в Украйна и Русия става все по-зависима от Пекин.
Според Комин, ако избухне конфликт между Русия и НАТО, той най-вероятно ще се случи в Арктика, а не в Централна или Източна Европа. Това би било "превантивна" атака, подобна на инвазията в Украйна, целяща да запази стратегическите активи на Русия в Далечния север.
Европа трябва да се подготви за този сценарий, като приоритизира военната си програма в региона, за да противодейства на амбициите на Русия. Това включва засилване на сътрудничеството с държави като Канада и Индия, както и укрепване на собствения си флот в Баренцово и Северно море.
