Войната в Сирия вдигна цената на руските самолети

Покрай чисто политическите дивиденти от сирийската операция в Москва разчитат и на сериозна икономическа възвръщаемост, свързана преди всичко със значително повишаване на търсенето от чуждестранни потребители на оръжие и техника, с които е водена операцията в Сирия. Още през септември генералният директор на корпорацията &bdquo;Ростех&rdquo; Сергей Чемезов заяви, че &bdquo;при изостряне на ситуацията в света винаги поръчките за оръжие се увеличават&rdquo;.<br /> <br /> Бойното използване на руско оръжие в Близкия Изток стана най-добра негова реклама пред купувачите: сборът от неговите потенциални експортни контрагенти, по разчети на &bdquo;Деньги&rdquo;, в близките години може да достигне до $6-7 млрд (около 420-490 млрд руб. по сегашен курс).<br /> <br /> За половин година руските военни превърнаха сирийската земя де факто в изпитателен полигон. Отначало се опряха повече на проверена техника от типа на модернизираните бомбардировачи Су-24М и щурмовите Су-25СМ, но скоро се включиха и бомбардировачите Су-34, изтребителите Су-30СМ накрая новите Су-35С. В Хмеймим бяха прехвърлени вертолети Ми-8П, Ми-24, Ми-35М, Ми-28Н и Ка-52. Едва сега идват признанията, че през Сирия са прекарани половината от руските бойни пилоти на тези типове самолети.<br /> <br /> Самата база беше прикрита от плътен обръч от зенитни ракетно-оръдейни комплекси &bdquo;Панцирь-1С&rdquo;, както и системи за ПВО &quot;Бук-М2&quot; и С-400 &quot;Триумф&rdquo;. От сухопътната техника в Сирия бяха изпратени танкове Т-90 и бронетранспортьори БТР-82А.<br /> <br /> Освен пряко изразходените 33 млрд рубли за логистични и материалнотехнически потребности, ще са нужни около 10 млрд за попълване на употребените боеприпаси. Трябва да бъде възстановен и изразходеният авиационен ресурс от 9000 часа.<br /> <br /> Всички тези разходи не изглеждат прекомерни на фона на очакваните дивиденти. Вече са направени първите заявки за закупуване.<br /> <br /> Например още през декември 2015 г. от Алжир е постъпила официална заявка за бомбардировачи Су-32 (експортна версия на Су-34). Тези преговори са водени вяло цели 8 години, но операцията в Сирия имп даде импулс. Първата ескадрила Су-34 ще излезе на алжирските военни не по-малко от $500-600 млн, но е възможна и следваща опция за още 6-12 машини.<br /> <br /> Алжир е поискал един Су-35С за изпитания на полигон с цел да провери пилотажните характеристики на машините, възможностите на радиолокационното оборудване и въоръжение. Резултатите са били удовлетворителни и се очаква началото на преддоговорните преговори за придобиване на не по-малко от 10 такива изтребители на стойност $850-900 млн.<br /> <br /> Като успех може да се счита сключването на споразумение с Алжир за около 40 бойни вертолета Ми-28НЭ, като първата партида веч е готова за изпращане. В този случай обаче ролята на сирийската операция не е толкова съществена, защото преди това вече ги получи Ирак. Алжирският договор се оценява на $600-700 млн.<br /> <br /> От изтребителите Су-35 също така с интересуват Индонезия, Виетнам и Пакистан, които имат опит от експлоатацията на руски и съветски самолети. Индонезия и Виетнам искат да вземат Су-35 в допълнение към вече придобитите Су-30МК2 &ndash; в Джакарта говорят за 10 машини, а Ханой ще разговаря за една ескадрила. И в двата случая става дума за договори на стойност над $1 млрд, като за целта Индонезия вероятно ще поиска за целта кредит.<br /> <br /> Пакистан може да купи не повече от 4 броя Су-35: освен тежката икономическа криза са налице и геополитически пречки от страна на Индия. Владимир Путин лично увери премиера Нарендра Мори, че ще бъдат употребени изключително против ИД. Но и в този формат сделката се очертава за около $500 млн.<br /> <br /> Има сериозен интерес за вертолета Ка-52 &bdquo;Алигатор&rdquo; с неговото 30-мм оръдие: С Египет вече е сключен договор за 46 машини, които ще започнат да постъпват от 2017 г. Очаква се, че предстоящото им демонстриране на бойните им възможности в Сирия ще доведе до нови клиенти и то предимно от Близкия Изток.<br /> <br /> Особена е ситуацията с танка Т-90, закаран в Сирия за охрана на Хмеймим и да прикритие на правителствените войски. Емблематичният случай, когато изстрел странично по такъв танк с американска противотанкова ракета от комплекс TOW и бронята му устоя, с положителност ще му доведе клиенти от Ирак, Иран, както и от други страни от Персийския залив и от страните на ОНД.<br /> <br /> Тези дни ще се състои изложбата DefExpo-2016, където ще бъдат рекламирани ракетните системи &quot;Калибр-ПЛЭ&quot; и &quot;Калибр-НКЭ&quot;, но не е ясно с каква цел, защото Русия едва ли ще даде разрешение за експорт.<br /> <br /> Независимо че в сирийската кампания комплексите за ПВО се използваха преди всичко за откриване на въздушни цели, търсенето нарасна скокообразно. Саудитска Арабия например рязко увеличи интереса си към С-400, активизираха се преговорите с Индия. Във всеки един от случаите става дума за придобиване на 4-6 дивизиона С-400 на стойност $2-3 в зависимост от пусковите установки.<br /> <br /> Тези процеси започнаха да се развиват след началото на операцията в Сирия на 30 септември и затова е още рано да се говори за &bdquo;твърди&rdquo; договори. Допустимо е по пътя на реализация на сделката да възникнат най-различни препятствия: технически (претоварване на авиостроителните предприятия с поръчки), финансови (внезапна криза), форсмажорни (революция в страната или започнал военен конфликт с РФ).<br /> <br /> Проявяващите сериозен интерес обаче ще бързат да си запазят ред, защото дори договорите да бъдат сега, производственият цикъл ще позволи последните екземпляри да бъдат готови едва след 2-4 години.<br /> <br /> <strong>Превод и редакция: БЛИЦ<br /> </strong><em>(Със съкращения</em>)<br /> &nbsp;