Опитът от войната в Украйна принуди американските военни да преосмислят един от ключовите принципи на тактическата медицина. Преди медиците се учеха само как правилно да поставят турникет, но сега се учат и как безопасно да го отстраняват, за да избегнат загуба на крайници по време на продължителна евакуация. Това пише Business Insider.
Както е отбелязано в статията, по време на войните в Ирак и Афганистан основната цел на медиците е била да спрат кървенето възможно най-бързо, тъй като ранените обикновено са евакуирани с хеликоптер до болници по време на така наречения „златен час“. При тези условия турникетът почти винаги е оставал на мястото си, докато не бъде отстранен от лекарите.
Войната в Украйна обаче показа, че този подход вече не винаги работи в съвременните конфликти. Поради постоянната заплаха от разузнавателни и атакуващи дронове, както и липсата на въздушно превъзходство, евакуацията на ранените често се забавя с много часове.
Според ръководителя на Медицинския курс за специални операции на армията на САЩ и експерт по травматология, който се съгласи да говори при условие за анонимност, медиците все по-често са принудени самостоятелно да решават кога е безопасно да свалят турникета и да преминат към други методи за спиране на кървенето.
„Златният час“ вече не съществува
„Тъй като получаваме все повече данни от съвременните войни, където този „златен час“ вече не съществува, медиците са принудени сами да вземат решения кога и дали да свалят турникета. Неспазването на това може да доведе до загуба на крайник“, обясни той.
В статията се отбелязва, че продължителната употреба на турникети може да има сериозни последици. След възстановяване на кръвообращението, токсините от увредената тъкан могат да попаднат в кръвния поток и да причинят увреждане на бъбреците и необратими увреждания на нервите. В Украйна има съобщения за повишена нужда от диализа сред ранени войници, които са били оставени с турникет твърде дълго.
Полковник Кен Дуайър, командир на Центъра и училището за специални операции на армията на САЩ, смята, че един от ключовите уроци от войната в Украйна е необходимостта от обучение на много повече войници за извършване на така наречената конверсия на турникет - замяната му с по-малко инвазивен метод за контрол на кървенето.
„Приложих турникет, за да спася живота на този човек. Но в определен момент трябва да намеря по-малко инвазивен начин за контрол на кървенето. Трябва да махна турникета и да видя дали стегната превръзка или някакъв друг метод ще проработи, за да се опитам да спася този крайник“, отбеляза той.
Обратен завой
Джон Голкомб, професор по травматология и бивш ръководител на Института за хирургични изследвания на армията на САЩ, също отбеляза, че украинският опит е наложил преосмисляне на допусканията за бързата евакуация на ранените.
„Когато не контролирате въздушното пространство, когато евакуацията е трудна и продължителна, тогава турникетът, ако остане на място повече от два часа, може да причини повече вреда от самата рана“, подчерта той.
В резултат на това американските военни промениха програмата си за обучение на медици. Сега участниците в курсовете за специални части не само се обучават как правилно да поставят турникети, но и се оценява способността им безопасно да ги свалят и да учат други военнослужещи как да правят същото.
Професорът по спешна медицина Стейси Шакълфорд нарече тези промени „обрат на 180 градуса“, станал възможен благодарение на поуките от войната в Украйна. Тя обясни, че всеки войник, който може да поставя турникет, трябва да знае и как да го свали правилно, за да избегне загуба на крайници по време на продължителна евакуация.
Превод и редакция: БЛИЦ
