"Взгляд" припомня кои бяха героите на 2016 година

На 17 март в сирийската провинция Хомс, в района на Тадмор, бе обкръжен от терористите от ИДИЛ старши лейтенант Александър Прохоров, който изпълняваше своя дълг като насочваше въздушните удари срещу позициите на врага. След кратка съпротива, осъзнавайки, че е в капан, офицерът насочи огъня към себе си. Той загина, но бяха унищожени и обкръжилите го бунтовници. Тялото на руския военен бе предадено на кюрдските формирования след преговори с терористите и бе върнато в Русия.

Александър Прохоренко беше само на 25, бременната ме съпруга Екатерина остана вдовица, а тяхната дъщеричка Виолета се роди през юни. Похоренко бе погребан с воински почести в родното му село Городки в Оренбургска област. Посмъртно му бе присъдено званието "Герой на Русия", в негова чест бяха кръстени улици в Оренбург и Грозни. В негова памет бе и концертът на Мариинския театър в амфитеатъра на освободения сирийски град Палмира.

На 8 юли край Палмира загинаха летците-инструктори полк. Ряфагат Хабибулин, командир на 55-и полк на армейската авиация и лейтенант Евгений Долгин. Руските военни пилоти  извършвали наблюдателен полет със сирийския вертолет Ми-25, когато две групи на бойци от ИДИЛ се опитват да атакуват града. Бунтовниците успяват да пробият отбраната на сирийската армия, създавайки опасност от превземане на стратегическите височини. Хабибулин и Долгин се отзовават на запитването от сирийското командване и решават да атакуват терористите. Настъплението на бойците е спряно. Изразходвайки бойния си комплект, по обратния път хеликоптерът е свален от терористите и пада в район, контролиран от сирийската правителствена армия.

Загиналите пилоти бяха удостоени посмъртно с високи държавни награди. Телата на Хабибулин и Долгин бяха погребани с воински почести в родината – в село Вязови Гай, Уляновска област и в село Соколово, Саратовска област. В чест на командира на екипажа на Ми-25 Ряфагат Хабибулин е кръстена улица в Кореновск, Краснодар, улица и училището в родното му село също носят неговото име.

На 10 юли край дагестанското село Сергокал от ислямисти бе застрелян полицаят Магомед Нурбагандов. Ден по-рано той и роднините му бяха нападнати от петима въоръжени мъже, докато си почивали в гората. Когато разбират, че Магомед е служител в полицията, екстремистите го натоварват заедно с брат му в багажника и ги откарват навътре в гората. Похитителите настояват Нурбагандов да призове колегите си да напуснат министерството на вътрешните работи, заснемайки го на видео. В отговор полицаят заявява: "Ще им кажа: работете, братя". След което бандитите го застрелват. Правоохранителните органи успяват да локализират местонахождението на терористите и при проведената специална операция трима от екстремистите са унищожени, а двама – задържани. При огледа на тялото на единия е намерен телефонът със записа, запечатал последните минути от живота на Магомед Нурбагандов.

Полицаят бе удостоен посмъртно със званието "Герой на Русия". На негово име бе кръстена улица в родното му село Сергокал, както и улица в Грозни. "Работете, братя" стана девиз на акция за солидарност със служителите на правоохранителните органи и военнослужещите. Нурбагандов има жена и две деца.

На 16 октомври в Донецк загина командирът на легендарното подразделение на ДНР "Спарта", доброволецът Арсений Павлов, известен с прякора "Моторола". Взривно устройство, поставено от диверсанти, избухна в асансьорната шахта на блока, в който Павлов живееше със семейството си. На поклонението на легендарния командир се стекоха над 50 хиляди жители на Донецк.

Павлов бе активен участник в антимайдана в Харков, а в състава на кримското опълчение отговаряше за отбраната на Семьоновка. През август 2014 г. сформира батальона "Спарта", участвал в боевете за донецкото летище (именно неговите бойци развяват флага на ДНР над стария терминал), както и във военната операция в Дебалцево.

Арсений Павлов още приживе бе награден с най-високите отличия на ДНР – Георгиевски кръст, орден "За воинска доблест" първа степен, както и със званието "Герой на Донецката народна република". Командирът на "Спарта" остави вдовица с три деца.

На 19 декември в Турция бе убит руският посланик Андрей Карлов. Дипломатът откриваше изложбата "Русия през погледа на пътешественика: от Калининград до Камчатка" в Центъра за съвременно изкуство в Анкара, когато въоръжен мъж, представящ се за охранител, го застреля с няколко куршума в гърба, крещейки "Това е отмъщение за Алепо".

Карлов е роден в Москва, в семейство на потомствени дипломати. В продължение на 20 години работи в посолството на СССР в Северна Корея (КНДР). През 2013 г. е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Русия в Република Турция. С президентски указ на Андрей Карлов бе посмъртно присъдено званието "Герой на Русия".

На 25 декември при катастрофата на Ту-154 край Сочи загина изпълнителният директор на Фондация "Справедлива помощ" Елизавета Глинка, известна като доктор Лиза. Лекарката съпровождаше голяма пратка медикаменти за университетската болница Тишрин в сирийската провинция Латакия.

За повечето хора, имали досег с дейността на Елизавета Глинка, името й бе синоним на милосърдие, доброта и спасение, което непременно ще дойде, дори при най-трудни обстоятелства.

Възпитаница на Втори Московски държавен медицински институт "Пирогов", през 1986 г. Елизавета Глинка емигрира в САЩ, където завършва втора специалност по "палиативна медицина" в Дартмутския колеж. Пет години работи в американски хосписи, инициатор е на откриването на Първия московски хоспис, след което открива и първият хоспис към онкологичната болница в Киев. Глинка е сред учредителите на фондацията в помощ на хосписите "Вяра" и президент на американската фондация VALE Hospice International.

През 2007 г. основава фондация "Справедлива помощ", която предоставя помощ на онкоболни, на социално слаби с други диагнози и на бездомни.

Елизавета Глинка успя да събере 16 млн. рубли помощ за пострадалите при горски пожари и за пострадалите при наводнението в Кримск, спасяваше деца от ЛНР и ДНР, занимаваше се с организацията по оказване на медицинска помощ на мирното население в Сирия.

През ноември 2012 г. влезе в Съвета за развитие на гражданското общество и правата на човека към президента на Русия.

На името на Елизавета Глинка ще бъдат кръстени Републиканската детска клиника в Грозни и отделението за палиативна помощ на Втора централна болница в Екатеринбург.

Герои в мирно време

Не всички подвизи през изминалата година бяха по първите страници на вестниците, което не ги прави по-малко значими. Много руснаци с риск за живота си спасяваха непознати от вода и огън, защитаваха хора от хулигани и крадци.

На 2 януари около 50 коли попадат в снежен капан по пътя Оренбург – Орск. Сред полицаите, изпратени да им окажат помощ, е и старши сержант от Патрулно-постовата служба в Медногорск Данил Максудов. В продължение на няколко часа младият човек вади автомобилистите от снежния плен. Дава куртката си на премръзнало момиче, ръкавиците – на бедстващо дете. Успява да спаси и мъж, заблудил се в тъмнината.

Работата в сложни условия не остава без последици – налага се лекарите да му ампутират палеца и част от безименния пръст на ръката. За геройската си постъпка регионалната власт подари на Даним Максудов тристаен апартамент в родния му Медногорск (до този момент той и семейството му живеели на квартира).

На 20 януари вечерта избухва пожар на строеж близо до околовръстния път на Санкт Петербург – пламва дървената обшивка на 150-метрова железобетонна колона. Огънят прегражда пътя на тримата монтажисти вътре. Независимо от опасността – заради близкото разстояние между крана и опората - кранистката Тамара Пастухова успява да евакуира работниците. В непрогледна тъмнина, на огромна височина, само по команди, получавани по радиостанция от земята, кранистката успява да качи до горе метален контейнер за боклук, в който монтажистите сядат, и да ги спусне надолу. Самата Пастухова не успява да слезе сама, помагат й спасителите.

Тамара Пастухова, родом от Донецк, се мести да работи в Северната руска столица, след като домът й е разрушен при обстрел на украинската армия. След геройската постъпка тя бе наградена с руски паспорт.

На 3 април в Москва при пожар на ведомствена сграда, с риск за живота си, заместник-началникът на 14-а пожарно-спасителна част на Пожарната служба Александър Карачев заповядва на подчинените си да напуснат горящото здание и сам, с цената на сериозни изгаряния и натравяне с отровен газ, предотвратява разпространението на огъня към покрива. За героичната си постъпка получи благодарности лично от кмета на столицата Сергей Собянин, който го посети в болницата.

На 18 юни се случи трагедията в лагера "Сямозеро" в Карелия, която се превърна в един от най-шумните скандали през изминалата година. При силна буря в езерото се удавиха 14 деца. След като лодката й се обръща, 14 -годишната Юлия Корол успява да доплува 4 километра до брега, като пътьом се опитва да спаси едно удавило се момче, а после вади от водата телата на още три мъртви деца. След това бяга до съседното село, откъдето звъни на баба си, в Министерството на извънредните ситуации, на Спешна помощ и търси съдействие от местните рибари, заедно с които се отправя към мястото на произшествието.

След трагедията младата московчанка изпада в тежка депресия и минава курс по рехабилитация. С указ на президента 14-годишната Юлия Корол бе наградена със специален медал за проявена храброст при спасяване на хора.

На 4 август в Екатеринбург четиригодишно момиченце полита от прозореца на осеметажен блок в Екатеринбург. В това време отдолу минава Александър Продовиков, докато разхожда кучето си. Той вижда как детето се задържа за миг за саксиите, след което полита надолу. Александър успява да хване падащото момиченце, миг преди да се разбие на земята. Малката Варя се отървава с уплаха, а мъжът – с три счупени пръста и петнайсет счупвания на ръката. Продовиков упорито избягваше контакти с пресата, твърдейки че "нищо особено не е направил".

На 17 август във водите на Тудозеро във Вологодска област се преобръща лодка с рибар. Очевидци на инцидента стават пет момчета и двама педагози от историко-патриотичния  център "Корабелы Прионежья". Те се свързват по радиостанция със спасителите, след което децата оказват първа помощ на пострадалия и дори спасяват лодката от потъване. Най-малкият е на 4 години, а останалите – на 13. Децата бяха поканени в Съвета на Федерацията на Русия, където тържествено им бяха връчени медали "За проявено мъжество при спасяването на хора".

На 7 септември на стадион "Маракана" в Рио де Жанейро се проведе тържествената церемония по откриването на Летните Параолимпийски игри, до които руският отбор не бе допуснат. Въпреки това руският трибагреник се развява над стадиона по личната инициатива на беларуския спортен служител Андрей Фомочкин, бивш майстор на спорта по лека атлетика. Той успя да измине със знамето в ръце десетина метра, след което флагът му бе отнет от представители на МОК. Впоследствие организацията лиши Фомочкин от акредитацията му за Игрите.

Жестът на Фомочкин предизвика широк отзвук, особено в Русия и Беларус, като реакциите бяха предимно положителни. Говорителят на президента Дмитрий Песков заяви, че тази постъпка "е достойна за възхищение". С решение на местните депутати Андрей Фомочкин беше избран за почетен жител на Зеленоградск, Калининградска област.

Източник: Руски дневник