Американските медии вдигат аларма. "Вашингтон пост" публикува нещо средно между проучване и донос, че руските медийни мощности са проникнали в Африка и там безчинстват в социалните мрежи, придобивайки влияние.

“Русия изяжда американския обяд в Либия”, оплаква се Washington Times.

Форумът “Русия-Африка” беше преди повече от месец, но все още не отпуска световната преса. Събитието, неговият контекст и последиците продължават да се анализират, пише "Поглед инфо".

Като че ли единствено при нас, в Русия, новинарските ресурси и социалните мрежи по някаква причина масово се концентрираха върху отписването на дългове от Русия към определени страни (общо около 20 милиарда долара).

Западните медии бяха много по-привлечени от факта, че на форума всъщност се сключиха сделки на стойност над трилион рубли, а кръгът от теми и предложения, обсъждани от руската страна, не се ограничаваше единствено до оръжията и селскостопанската продукция.

Най-голям брой споразумения бяха подписани в областта на износа и външноикономическата дейност, международното сътрудничество, високите технологии, транспорта и логистиката, минното дело и проучване на природни ресурси, инвестициите и банковото дело.

Например, руският “Уралхим”, заедно с анголската Grupo Opaia SA, ще изгради завод за карбамид.

“Трансмашхолдинг” ще достави хиляда и триста леки автомобила в Египет, а производствените мощности ще бъдат разположени в Унгария, където ще сглобяват продукти от руските части.

“Лукойл” подписа меморандум за сътрудничество с Министерството на минното дело и въглеводородите на Република Екваториална Гвинея. И така нататък, можете да изброяваме дълго време.

Къде и защо има толкова много аванси към Русия?

Повечето африкански страни придобиха някаква форма на независимост през миналия век, когато старите империи с огромни задгранични владения се разпаднаха.

Свободата, както обикновено, се превърна в голяма война на всички срещу всички и предвид особеностите на местния манталитет и изключително сложните племенни отношения, кръвта продължава да се лее в Африка и до днес.

Плодородната почва за междуетнически раздори се подхранва допълнително от факта, че бившите метрополии, въпреки че са загубили власт над някогашните си колонии, често не са се изтеглили оттам на практика и продължават да изпомпват всякакви природни ресурси, в замяна осигурявайки бедност, нищета и ранна смъртност.

Най-яркият пример от последните години е Мали. Републиката е придобила независимост през 1958 г., но за нейно нещастие, в нейните недра стоят най-богатите находища на диаманти, злато, уран, боксит и други интересни неща.

Ето защо бившият господар Франция не заминава никъде, плътно оплитайки целия отрасъл на производство и добив със своите концесии. И когато през 2013 г. в Мали започнаха сблъсъци с набиращите сили джихадисти, Париж веднага въведе въоръжените си сили на територията на суверенна държава, като на първо място се зае със защитата на богатите находища, всъщност окупирайки определени региони.

Проблемите с изграждането на нормална държавност бяха изпитани от повечето африкански страни.

Тук присъства и лошото наследство от колониалното минало, когато белите стопани чертаят границите с линийка, пренебрегвайки историческите и национални особености, и бедността, от която растат радикални религиозни движения, и манипулациите на невидимите кукловоди, които искат да продължат да грабят безбройните богатства на Африка.

През последните години, в допълнение към чисто националните конфликти, Черният континент все по-често е погълнат от вълна от радикален ислямизъм.

Неговите съмишленици, отбелязваме, също се опитват по всякакъв възможен начин да оседлаят сенчестата търговия с въглеводороди и всичко останало, което с охота се купува на световните борси.

Например, според най-консервативните и груби оценки, само за 2016 г. от Танзания, Замбия и Гана са изнесени незаконно около 440 тона злато на стойност петнадесет милиарда долара.

Жълтият метал незаконно навлиза масово в Обединените арабски емирства, което категорично отказва да разкрие данните за вноса на ценния метал.

Със сигурност обаче е известно, че през последните десет години сенчестият внос на злато от Африка в ОАЕ е нараснал повече от десет пъти.

Естествено, никое правителство не харесва, когато баснословни пари изтичат покрай държавната хазна в неизвестна посока. При това поради редица обективни и всепризнати местни причини държавите често не могат сами да решат този дългогодишен проблем.

Например, в Буркина Фасо, в териториите, контролирани от ислямистите, има повече от две хиляди незаконни златни мини. Централното правителство не може да прогони джихадистите и да се укрепи в тези земи и затова губи около един милиард долара чиста печалба годишно.

В същата злощастна Буркина Фасо преди шест месеца терористите убиха тридесет и девет души,

работещи в златната мина Бунгу, собственост на канадската компания Semafo Inc. През ноември трима души бяха убити, след което работниците се вдигнаха на стачка, за да поискат защитата на живота си.

Канадският собственик обеща задължително да разреши въпроса за сигурността, но всичко се сведе до факта, че вече ръководството на мината лети до местоработата в хеликоптер с охрана, а миньорите продължават да бъдат транспортирани с автобус.

В Централноафриканската република в даден момент цели райони изпаднаха от контрола на властите, където полевите командири поведоха бала и се организира масиран нелегален добив на диаманти. За чест на ръководството, седящо в столицата Банги, то успя да признае собственото си безсилие и предвид предишния безславен опит в работата с колективния Запад се обърнаха към руснаците за помощ. И тук забавлението започна.

Прессекретарят на президента на Централноафриканската република Алберт Ялоке Мокпеме, описвайки резултатите от сътрудничеството с Москва, каза следното дословно:

„Терористите нанесоха огромни щети на страната ни и Русия остана единствената страна, която ни се притече на помощ. Благодарение на нея успяхме напълно да осигурим нашата индустрия за добив на диаманти.“ Край на цитата.

На прост език: „любезните хора“ успяха да проведат бойна подготовка за местните армия и полиция възможно най-бързо, след което навлязоха в неконтролираните райони, където много бързо и ефективно убедиха всички местни вождове, че животът в хармония с централната власт е много приятен и полезен за здравето.

Естествено помощта не е безплатна. Но руснаците не следват европейско-американския път за изпомпване на ресурси. Отново в ЦАР след радикално решение на въпроса за ислямистите и различните му там бандити, руските компании успяха да отворят радиостанция, построиха няколко болници, приюти за бедните и дори финансираха местното първенство по футбол.

Този резултат не остана незабелязан - както в Африка, така и извън нея. Именно в това, според мен, се крие причината за невероятния интерес, който се проявява в десетки африкански държави към Русия.

Същото оправдава мрачното внимание към африканската активност на Русия сред напредналите страни на Запада. Приспособили се половин век да извличат ресурси от хаоса, те не могат да приветстват новия играч, който предоставя на Черния континент алтернативната руска услуга, наречена „ред и сигурност“.

Превод: В.Сергеев