С разпадането на експортния си модел, Германия преминава от автомобили към оръдия и се опитва да превърне индустриалния упадък в бум на отбраната. След десетилетия като двигател на производството в Европа, страната е затънала в най-дългия си период на стагнация от Втората световна война насам, борейки се с конкуренцията от Китай и спада в търсенето, пише "Уол стрийт Джърнъл".
Реакцията е толкова ясна, колкото и самата криза: преобразуване на индустриалната ѝ база в арсенал на Запада.
Данните показват мащаба на промяната: всеки месец около 15 000 работни места изчезват от германската индустрия, включително от някога доминиращия автомобилен сектор. Mercedes-Benz отчита спад на печалбата от 49% за 2025 г., а Volkswagen – вторият по големина автомобилен производител в света – съобщава за 44% по-ниска печалба и планира съкращение на 50 000 работни места в Германия до 2030 г.
Дори премиум брандове като Porsche отчитат драматичен спад – оперативната им печалба се свива с 98% спрямо 2024 г., която вече беше една от най-слабите години в историята на компанията.
Все по-голяма част от германската икономика се крепи на услугите, които формират около 70% от БВП, докато индустрията остава около 20%. В същото време значителна част от услугите зависят именно от промишлени компании като автомобилните производители. На този фон, докато американските гаранции за сигурност стават все по-несигурни и Европа ускорява превъоръжаването си, Берлин се позиционира като бъдещ гръбнак на европейската отбранителна индустрия, продължава изданието.
Паралелно с това нови регулаторни промени в Германия и ЕС улесняват достъпа до капитал за отбранителни компании, а държавни поръчки и финансиране отключват близо 1 трилион евро инвестиции в сектора, подхранвани от опасения за руската експанзия и влошаващата се глобална сигурност.
