Когато Слънцето потъне в синия залез и нощта падне над прашните равнини на Марс, се случва нещо странно и прекрасно. Високо над повърхността атмосферата започва да сияе с ултравиолетова светлина, понякога пулсираща, докато азотът и кислородът се комбинират в азотен оксид.

Това невидимо сияние, разкрито за първи път от мисията Mars Orbiter през 2005 г., сега е описано подробно - и изненадващото му поведение разкрива как циркулира и се променя през годината марсианската атмосфера.

Тънка и разредена, атмосферата на Марс е изненадващо сложна. Мощните ветрове създават чудовищни ​​бури, които могат да обхванат цялата планета. Съществуват сезонни колебания в състава й, както и колебания, предизвикани от известни процеси.

За сравнение нощното сияние не е толкова загадъчно. Всъщност същото явление - нощно сияние, предизвиквано от съединяването на азот и кислород, макар и в близост до инфрачервени дължини на вълната - е наблюдавано и на Венера. 

Изучаването как циркулира и се променя сезонно атмосферата на Марс може да позволи по-точно прогнозираме на странното време на Червената планета.