Учените от Университета в Южна Калифорния са открили съществуването на гигантски групи газове на дъното на океана, които в близко бъдеще могат да се издигнат на повърхността. Освобождаването им ще доведе до рязко затопляне на атмосферата на Земята. В историята на планетата това се е случвало няколко пъти и доведе до края на ледниковите епохи или началото на топлинни максимуми с катастрофални последствия за биосферата. Това съобщава Phys.org.

Изследователите анализирали древните морски отлагания в източната екваториална част на Тихия океан, измервайки нивото на металите от хидротермалниte находища. Те открили четирикратно увеличение на съдържанието на цинк в утайките от вар на едноклетъчни организми, което показва, че се наблюдава нарастване на геоложката активност. С времето това съвпада със значителни въглеродни емисии от океана в атмосферата и края на ледниковата епоха.

Хидротермалните източници отделят големи количества въглероден диоксид и метан в долния слой на океана. Газовете се натрупват и са включени в състава на хидрати - кристални съединения, суспендирани във вода и слизащи до дъното. Преди това се смяташе, че такива океански резервоари са стабилни, но сега е известно, че повишаването на температурата на водата може да предизвика тяхното разрушение. Един от тези резервоари, разположен в западната част на Тихия океан, ще загуби стабилност, ако водата се затопли само с няколко градуса.

Подводните натрупвания на въглероден двуокис се срещат в близост до хидротермални отвори в Тихия океан, Атлантическия океан и Индийския океан, разположени в рифтови зони или зони на субдукция ("гмуркане" на океански плочи под континента). Един от резервоарите е открит на дълбочина 6,5 километра около Тайван.

Океаните абсорбират почти цялата излишна топлинна енергия от земната атмосфера, което потиска растежа на средната температура на въздуха. Това обаче увеличава количеството топлина, съдържащо се в морската вода. Като се има предвид настоящото ниво на емисиите на парниковите газове от изгарянето на изкопаеми горива до 2100 г., температурата на морската повърхност ще се повиши с около три градуса по Целзий. Това е достатъчно, за да дестабилизира хидратите по света. Преди 55 милиона години подобен процес доведе до палеоцен-еоценов термичен максимум, по време на който Земята се затопли до осем градуса по Целзий.

Превод: БЛИЦ