Всяка корабостроителна програма на всяка страна трябва да се базира на реалните потребности на флота и да съответства на възможностите на страната (технологични и икономически). При Русия намирането на баланс е извънредно трудно.
Големият въпрос е изпълнението на каква военна доктрина обслужва наличието на самолетоносач? Азбучна истина е, че авионосецът е оръжие за експанзии на големи разстояния и солидни военни операции. Според всички документи, доктрини и декларации Русия засега не възнамерява да предприема големи операции извън своята територия и ядреното й оръжие служи само като възпиращ фактор. В голямата политика обаче е нужно да се гледа с десетилетия напред.
 

Има цяла поредица от фактори, от които следва, че Русия поне засега не може да се захване с такова начинание, особено с авионосци от типа на американските:
 
Първо, липсват квалифицирани кадри за проектиране и строителство на толкова сложни кораби и да се служи на тях;
 
Второ, Русия не разполага с необходимия научно-технически потенциал за успешно изграждане на съвременни авионосци, както няма и промишлена база за снабдяване с цялата необходима номенклатура от комплектуващи елементи и въоръжение. Дори САЩ наемат подизпълнители от други страни, а Русия не може да разчита отвън дори на едно болтче;
 
Трето, за новите авионосци са нужни нови летателни апарати, включително такива, каквито Русия никога не е имала – палубни самолети за далечен радиолокационен дозор и управление, въздушни цистерни. По предварителни пресмятания само за разработката на самолети за ДРЛО са нужни около 7 млрд долара;
 
Четвърто, необходимо е построяване на военноморски бази за приемане и обслужване на авионосците не само по крайбрежието на Русия, но и в света;
 
Пето, авионосецът в морето е съпътстван от екскорт, състоящ се от скъпи надводни кораби не по ниско от „фрегата” и атомни подводници, което е преди всичко икономически проблем за Русия.
 
Шесто, Русия просто няма пари за съвременни авионосци, още повече за атомни многоцелеви, сравними с американските. Преките и косвените разходи за създаване на първия кораб ще възлязат на около един милиард долара на всеки хиляда тона водоизместване. Тези пари не само ще „изядат” бюджета на ВМФ, но и ще погълнат финансите и на другите видове въоръжени сили.
 
Авионосците с нищо няма да помогнат на Русия в противопоставянето със САЩ. Москва ще впечатли Вашингтон с повече подводници – атомни и с въздухонезависими енергетични установки, снабдени с крилати ракети. Само че тази година ВМФ на РФ няма да получи нито една нова подводница. За дострояването на стратегическия подводен ракетоносец „Княз Игор” (проект „Борей”) просто не достигат пари. Според публична информация, за модернизирането на авионосния крайцер „Адмирал Кузнецов” вместо необходимите 50 млрд рубли, ще бъдат отпуснати само половината.
 
В Русия обаче на различни форуми често е презентирана концепцията за перспективния атомен авионосец „Шторм”, почти покриващ се с характеристиките на американските: водоизместване - 95 хил тона, дължина – 330 м, носещ 90 летателни апарата и с неограничена далечина на плаване. Тази грандомания надхвърля спомените от СССР.
 
Затова появата през този октомври появата на концепция за лек многоцелеви авионосец донякъде беше изненадваща: водоизместване 30-40 хил тона („Кузнецов” – 60 хил тона), летателни апарати с вертикално кацане – 40-50. Ще може да прииема самолети за радиолокационен дозор. Строителството е възможно в Северодвинск или в завода „Залив” в Керч. Не се споменава обаче нищо за енергетичната установка: атомната е скъпа, в Русия не се произвеждат дизелови и газотурбинни установки с голяма мощност, а паротурбинните са допотопни и капризни.
 
И все пак никак не е ясно какви задачи ще изпълнява перспективният руски авионосец при тази териториално-отбранителна доктрина?
 
Редакция БЛИЦ (по публикации в чужди медии)