Заседанието на "нормандската четворка" на 19 октомври в Берлин очаквано не доведе до сериозен прогрес по въпроса за разрешаването на украинската криза. Руските експерти са на мнение, че "нормандския формат“ засега е безсилен да промени каквото и да било, а Путин посети Берлин заради разговорите не с Порошенко, а с европейските лидери.

Берлинската среща на лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия на 19 октомври изначално не обещаваше пробив: Русия и Украйна се обвиняват взаимно в неизпълнение на Минските споразумения, а от Кремъл едва в навечерието на преговорите съобщиха, че Владимир Путин все пак ще вземе участие в тях. Преди това президентът на Русия изразяваше съмнение в продуктивността на срещата.

Официален Киев също бе скептично настроен: преди началото на срещата Константин Елисеев, заместник-началник на администрацията на президента Порошенко заяви, че прогресът е малко вероятен. "Не трябва да се мисли, че ще се случи някакво чудо", казваше Елисеев.

Засега няма изход от задънената улица в Донбас

Чудото действително не се случи: в резултат на петчасовите преговори не бяха подписани никакви документи. Страните само заявиха, че в срок от един месец ще бъде разработена нова "пътна карта" за урегулиране на ситуацията в Донбас.

Независимо от предпазливо-позитивните отзиви на участниците в срещата за резултатите от нея – Путин отбеляза, че всички лидери подкрепят Минските споразумения, а Порошенко подчерта, че "нормандския формат" няма алтернатива – експертите смятат, че принципните противоречия между Москва и Киев се запазват.

"Напрежението в отношенията между Русия и Украйна се запазва, и ако ставаше дума само за диалог с Киев, Москва по-скоро би се отказала от срещата", смята Сергей Караганов, декан на факултета за световна икономика и световна политика при Висшата школа по икономика. Караганов е убеден, че Порошенко не може и не желае да изпълни тази част от Минските споразумения, касаеща провеждането на избори в Донбас и амнистия за опълченците.

Тимофей Бордачов, програмен директор на международния дискусионен клуб "Валдай", е съгласен с Караганов: Украйна не е готова за диалог. "Украинската страна откровено заявява, че е в очакване на резултатите от изборите за президент на САЩ и при това разчита в Белия Дом да влезе Хилъри Клинтън, което ще позволи отново да се премине към сценария на конфронтация", каза Бордачов за "Руски дневник".

Подкрепа за Меркел, помирение с Оланд

Експертите са убедени, че Путин отиде в Берлин не за да си побъбри с украинския си колега. "Срещата бе не за Порошенко, а заради разговорите с европейците, при това по широк кръг от въпроси, касаещи далеч не само Украйна, но и отношенията между Русия и Европа, и Сирия", отбелязва политологът Сергей Михеев.

Украинският политолог Михаил Погребински изказа мнение в ефира на "КоммерсантЪ FM", че една от целите на визитата на Путин е да подкрепи канцлера на Германия, която организира срещата. "Той реши да не поставя Меркел в конфузното положение на организатор, който в нищо не е успял. Изглежда, че на него нещо му трябва [от Меркел]", отбеляза Погребински.

Сергей Михеев смята, че това се обуславя от важността на Германия за Русия. "Германия е най-влиятелната в икономическо отношение страна в Европейския съюз, Русия има голям стокооборот с нея. Затова е важно да се поддържат отношенията и да не се развалят без необходимост", казва Михеев.

Също така, според политолога след отмененото през миналата седмица посещение за Путин бе важно да разговаря с Франсоа Оланд. "Заседанието на "нормандската четворка" бе добър повод за Путин и Оланд да се срещнат, да изгладят недоразуменията, възникнали между тях", предполага Михеев.

Сирийският въпрос                                                        

След като приключи срещата с Порошенко, канцлерът на Германия и президентът на Франция отново осъдиха бомбардировките над Алепо, провеждани от руската и сирийската авиации и не изключиха възможността за въвеждане на нови санкции срещу Русия. От своя страна Русия обяви, че хуманитарната пауза в Алепо ще бъде удължена, и призова за разграничаване на опозицията от терористите.

Сергей Караганов се отнася скептично към перспективите за диалог с европейските лидери по въпросите за Сирия, но оценява позитивно самият факт, че има преговори. "Франция и Германия нямат реални лостове за влияние върху ситуацията в Сирия, където възлова роля от западна страна играят САЩ. Но може да се обсъди, защо пък не? Не си струва да се пропуска шансът и да се отказваме от диалог", каза експертът за "Руски дневник".