Така наречените "национални проекти" на президента на Русия Владимир Путин - планове за харчове, които целят да съживят икономическия растеж - изглеждат в задъдена улица, пише в коментар за Bloomberg журналистът Леонид Бершидски, цитиран от money.bg.

Изненадващо, не парите са проблемът: има средства за финансирането им, но руската бюрокрация не иска да харчи, тъй като явно се притеснява, че при провал целият гняв ще се стовари върху нея.

Проектите предвиждат разход от общо 25,7 трилиона рубли ($400 милиарда) до 2024 г. Целта им е да подобрят жизнения стандарт на руснаците в най-общ смисъл, като осигурят по-добро здравеопазване и образование и направят изградените в съветски дни градове по-приятни за живот. Путин забелязва намаляващата си популярност и иска да се докаже пред руснаците към края на настоящия си президентски мандат, който приключва през 2024 г., че е добър не само в показването на мускули на международната сцена.

Но програмата, анонсирана в края на миналата година, не върви наникъде.

По-рано този месец местната Сметна палата публикува доклад, свързан с правителствените разходи през първите девет месеца на 2019 г. Според документа, макар общите бюджетни разходи да достигат 62,9 процента от бюджета (най-ниския дял по това време на годината от поне 2010 г. насам), разходите по 12-те национални проекта, чиято цел да е модернизират "основната инфраструктура" на Русия, като пристанища и жп линии, достига едва 52,1 процента от предвиденото.

По някои проекти, особено в частта на дигиталната икономика, почти нищо не е изхарчено. А общите разходи по проектите за обществени поръчки, извън други форми на харчене, като субсидии или трансфери на регионалните власти, са достигнали едва 14 процента от планираната сума за годината.

Русия често не успява да похарчи целия си предвиден бюджет. В края на 2018 г. останаха 778 милиарда рубли ($12,1 милиарда). През тази година се очаква непредвиденият излишък да достигне 1 трилион рубли, основно заради по-ниските от прогнозираните вложения по националните проекти.

През 2017 г. председателят на Сметната палата Алексей Кудрин и икономистът Александър Нобел публикуваха доклад, според който Русия харчи твърде много пари по програми, при които разходите са слабо свързани с икономическия растеж - например за отбрана или за сигурност. И твърде малко за такива, които движат експанзията, като например образованието. Националните проекти са, поне отчаст, отговор на Путин на критиките на Кудрин.

Твърдението на Кудрин показва, че бюрократите просто не знаят как да управляват проекти, свързани с растежа. Още по-вероятно е, че те са изплашени от това да харчат пари по начин, който може да им създаде проблем. Проблемът е, че Путин не иска от тези пари да се краде, но все по-мощното му обкръжение има и все по-голямо влияние и жажда за пари.

Определена група от приятелите на Путин все пак могат да спечелят. По-рано тази седмица главният изпълнителен директор на компанията, притежавана от спаринг партньора по джудо на Путин Аркади Ротенберг, заяви, че платеният от правителството мост между Крим и Русия едвам ще излезе на нулата. Но неотдавна Ротенберг продаде една от компаниите, свързани със строителството, на контролирания от държавата гигант Gazprom за 75 милиарда рубли. А той купи пет фирми, които по-късно сля в тази компания, за 8,3 милиарда рубли през 2008 - от Газпром.

Разбира се, не за всеки е възможно да извърши такива схеми. Руски бюрократи и получателите на субсидии често са арестувани и осъждани за нарушения при изразходването на държавни средства, дори и резултатите да са задоволителни.

По-рано този месец прокуратурата съобщи, че е намерила 2 500 различни проблеми в управлението на националните проекти, основно свързани с разпределението на субсидии и обществени поръчки. Някои от тези случаи ще прераснат в обвинителни актове. И не е изненада, че едва 14 процента от бюджета за обществени поръчки е похарчен към края на септември.

Национализацията на Русия под управлението на Путин, заедно с овластяването на правоприлагащите органи, създаде дилема. Няма достатъчно частна инициатива и частни инвестиции, които да подкрепят растежа над 1% до 2% на година. Но дори Путин не вярва в ефективността на правителствените разходи заради повсевместната корупция. Като резултат, парите на данъкоплатците все още отиват при играчи с достатъчно добри връзки, за да избегнат прокуратурата, които обаче ги държат другаде.