Косатките отдавна са известни като едни от най-интелигентните и умели хищници в океана, но ново изследване разкрива поведение, което досега не е било описвано толкова подробно. В Калифорнийския залив учени са наблюдавали как животните работят в екип, за да раздробят труп на гигантска слънчевка на по-малки парчета – вероятно за да улеснят храненето на младите членове на групата.
Необичайното поведение е документирано при две отделни срещи и е описано в научно изследване, публикувано на 23 юли в списание Frontiers in Ethology. Авторите го определят като „раздробяване чрез таранен удар“ (ram-to-fragment).
При първото наблюдение, направено през юли 2024 г. край подводна планина до Баха Калифорния Сур в Мексико, възрастна женска косатка държи мъртва остроопашата слънчевка (Masturus lanceolatus) за опашната ѝ част. В същото време възрастен мъжки се устремява към рибата с висока скорост. В последния момент женската я пуска и мъжкият се врязва в трупа с мощен таранен удар, който разкъсва тъканите и разпръсква парчета месо във водата, съобщава livescience.com.
„Това беше различно от всичко, което бях виждала преди“, казва Катрин Айърс от природозащитната организация Beneath the Waves пред Live Science. „Като учен подобни моменти са изключително вълнуващи, защото осъзнаваш, че наблюдаваш нещо, което може би никога досега не е било документирано толкова подробно.“
След удара млад екземпляр косатка навлиза сред разпръснатите късове и започва да се храни, докато възрастните изяждат останалата част от трупа.
Подобна сцена е заснета и през септември 2025 г. от водолаза Ектор Франц. И тогава една възрастна косатка стабилизира мъртвата риба, втора се врязва в нея с мощен удар, а след това младо животно започва да се храни с раздробената плячка.
Според учените косатките не са се опитвали да убият рибите – и в двата случая слънчевките вече са били мъртви и изглеждали частично изкормени. По-вероятното обяснение е, че животните умишлено са раздробявали огромните трупове, за да направят храната по-достъпна за останалите членове на групата, особено за младите.
Айърс отбелязва, че и преди е наблюдавала косатки да блъскат плячката си, но никога с такава сила.
„Бях виждала косатки да се блъскат в плячката си, но никога удар, достатъчно мощен, за да разкъса тъканта по този начин. Именно това прави наблюдението толкова забележително“, казва тя.
Маневрата напомня друга ловна стратегия, документирана по-рано от същия екип, при която косатки координирано се врязват в китови акули (Rhincodon typus) – най-големите риби на планетата.
Според Мат Хансен от Института по сладководна екология и вътрешен риболов „Лайбниц“, който не участва в изследването, самото използване на таранен удар не е ново поведение при косатките. Необичайна е последователността, при която една косатка задържа трупа, освобождава го в точния момент, а друга го удря, така че той да се разпадне на по-малки части.
Изследователите смятат, че най-вероятно възрастните животни обработват храната за по-младите. Косатките често разкъсват плячката си и споделят части от нея с малките, а и в двата наблюдавани случая сред групата е имало млади екземпляри.
Все пак не всички специалисти са убедени, че това е единственото обяснение. Хедър Хил, професор по психология в университета „Сейнт Мери“ в Тексас, смята, че двете наблюдения сами по себе си не са достатъчни, за да се заключи, че възрастните целенасочено обучават или хранят малките.
„Дали това представлява родителска грижа, обучение или просто споделяне на ресурси, засега остава косвено предположение“, казва тя.
Авторите не изключват и възможността поведението да има елемент на игра, тъй като косатките често манипулират плячката си, преди да я изядат. Хил обаче смята, че в този случай действията изглеждат по-скоро практични, отколкото игриви.
„Ако ставаше дума за игра, бих очаквала множество опити с различна скорост, сила на удара и различни участници. Тук всичко изглежда целенасочено и функционално – да бъде изядена рибата и вероятно да се улесни храненето на по-младото животно“, обяснява тя.
Изследователите споменават и още една, макар и силно спекулативна хипотеза – че разпръскването на богатата на микроорганизми кожа и желатиновата тъкан на слънчевката може по някакъв начин да влияе на околната среда или да носи ползи за самите косатки. Засега обаче няма доказателства в подкрепа на подобно предположение.
„Не виждам как разпръскването на кожата във водата би имало различен ефект от това просто да бъде изядена“, коментира Хансен. „Освен ако авторите не предполагат, че косатките я използват като своеобразен лосион за кожата си? Кой знае – светът е странен и прекрасен.“
Превод и редакция: БЛИЦ
