Светът затаи дъх след преговорите между украинския президент Володимир Зеленски и американския лидер Доналд Тръмп в имението Мар-а-Лаго.
Макар двамата да обявиха значителен напредък по рамката за прекратяване на войната, въпросът за териториите и по-конкретно за Донбас остава най-голямото изпитание пред дипломацията в края на 2025 г.
Пробивът: 20-точковият план
Зеленски потвърди, че по 90% от разпоредбите в новия мирен план вече има съгласие. Документът, разработен съвместно със САЩ, включва критични елементи:
-
Гаранции за сигурност: Описани като „силни“ и отразяващи духа на Член 5 от НАТО.
-
Възстановяване: План за икономическа помощ в размер на стотици милиарди долари.
-
Армия: Запазване на числеността на украинските въоръжени сили до 800 000 души в мирно време.
„Точка 14“: Териториалният ребус
Най-трудната част от преговорите е точка 14, която касае териториалните въпроси. Обсъжданият компромис предвижда:
-
Изтегляне на руските сили от ключови региони като Днепропетровск, Николаев, Суми и Харков.
-
Свободна икономическа зона в Донбас: Статут, който би могъл да деескалира военното напрежение, но оставя политическото бъдеще на региона отворено.
Тръмп определи въпроса като „изключително сложен“, но изрази оптимизъм, че страните се приближават към решение, въпреки „коренно различните позиции“ на Киев и Москва.
Референдум: Думата на народа
Зеленски беше категоричен – всяко трудно решение, свързано с териториалната цялост, няма да бъде взето еднолично. Президентът планира национален референдум, ако се стигне до финализиране на плана. За целта обаче е необходимо поне 60-дневно прекратяване на огъня, за да се осигурят условия за легитимно гласуване.
„Трябва да зачитаме нашето законодателство и нашия народ. Референдумът е ключът към ратифицирането на мира.“ — заяви Зеленски след срещата.
Предстоят седмици на интензивна дипломация. Въпросът сега е дали Москва ще приеме тази рамка, или „мъглата“ над Донбас ще продължи да тежи над Европа и през 2026 година.
