Повечето интернет потребители правят избор всеки ден, който определя колко от личните им данни се споделят с компании на трети страни. Стандартният изскачащ прозорец с настройки на бисквитките се е превърнал в истинска хазартна игра със синьо/червено хапче от култовия филм „Матрицата“, съобщава HotNews.
Бисквитките са малки части от данни, съхранявани на вашето устройство, които помагат на уебсайтовете да ви „разпознаят“, когато се върнете. Някои, като например запазването на артикули в пазарската ви количка или промяната на езика на интерфейса, са напълно легитимни и полезни.
Както обаче се посочва в статията, има и други видове бисквитки – маркетингови и аналитични – които проследяват всяко ваше движение онлайн.
По-специално, така наречените бисквитки на трети страни, инсталирани от гиганти като Google, Meta и TikTok, представляват най-големите опасения за поверителността. Те могат да записват какви продукти сте търсили или какви статии сте чели и след това да ви насочват с реклами на напълно различни платформи.
Според европейското законодателство – GDPR и Директивата за електронна поверителност – уебсайтовете са длъжни да предлагат на потребителите ясен и равен избор. Бутонът за отказ трябва да бъде също толкова достъпен, колкото и бутонът за отказ. На практика обаче повечето медии умишлено усложняват този процес, като скриват опциите „отхвърляне на всички“ или „отхвърляне само на“ дълбоко в допълнителни менюта.
Според наличните данни тази разлика в подхода се дължи на бизнес модела: докато големите търговци на дребно (като eMAG, Temu или Shein) лесно позволяват на потребителите да се откажат от бисквитките, защото имат бази данни с оторизирани потребители, новинарските сайтове са критично зависими от рекламата и следователно създават изкуствени бариери пред защитата на поверителността.
Експертите наричат настоящата система от банери просто привидност на контрол. Според консултанта по ИТ право Богдан Маноли структурата на множество категории бисквитки е манипулативна.
„Фактът, че те са разделени на четири, три или повече категории и че категориите са наименувани по различен начин, е просто измислица, предназначена да подтикне потребителите да приемат колкото се може повече съгласия“, подчертава Богдан Манолеа.
Експертът смята, че проблемът трябва да бъде решен в световен мащаб. Според него най-простото решение е този избор да се премести на ниво браузър, така че потребителите да могат да задават нивото си на поверителност веднъж, вместо да кликват върху десетки банери всеки ден.
Европейската комисия вече подготвя пакет „Дигитален омнибус“ именно с тази идея: единно, централизирано съгласие на ниво браузър, с възможност за повторно искане не по-рано от шест месеца по-късно.
Докато властите все още подготвят реформи, потребителите се съветват да се грижат за собствената си поверителност. Авторите препоръчват да отделят няколко секунди, за да намерят бутона „единствено необходимото“ или да използват специализирани браузъри и плъгини, които блокират тракерите по подразбиране.
Превод и редакция: БЛИЦ
