През лятото на 1986 г., само няколко месеца след аварията в Чернобилската атомна електроцентрала, радиоактивният облак се насочва към Москва. Тогава съветските военни метеоролози предприемат решение, което никога официално не е обявено – да променят движението на облака, така че той да се разсее над по-слабо населени райони.
На няколко места в района падат необичайни тъмни валежи, а измерванията показват повишен радиационен фон. Столицата обаче остава незасегната. Този случай се превръща в един от най-загадъчните примери за десетилетните опити на СССР да влияе върху атмосферните процеси, пише „Труд“.
За съветското ръководство контролът над природата не е просто научна амбиция. Огромната територия на страната често е застрашавана от суши, лоши реколти и икономически загуби. Затова управлението на времето се превръща в стратегическа задача.
Надпреварата за контрол над облаците
Първите сериозни експерименти с промяна на времето започват в САЩ още през 1946 г. Учени откриват, че в преохладени облаци частици сребърен йодид могат да предизвикат кристализация на водните капчици и да стимулират валежи.
Методът бързо привлича вниманието на съветските учени. До края на 50-те години в СССР вече работят десетки научни институти, посветени на изследването и въздействието върху атмосферата.
Докато западните държави залагат основно на наземни системи, съветската програма разчита на авиацията. Разработен е специален самолет Ан-30М, известен като „Небесният чистач“, а освен него се използват ракети, артилерийски снаряди и различни химически реагенти.
Сред използваните вещества са сух лед, течен азот, гипс, цимент и сребърен йодид. Всеки материал има различно предназначение – от разсейване на облаци до стимулиране на валежи или ограничаване на градушки.
При операциите пилотите използват специална защитна екипировка и кислородни маски. Обработката на облаците обикновено се извършва на десетки километри от защитаваната зона, за да може въздушният поток да отнесе променения облак към предварително избрано място.
Борба с градушките и опити за повече дъжд
Най-успешните съветски експерименти не са свързани с изкуственото създаване на дъжд, а със защитата на земеделските райони от градушки.
Програмите започват в Грузия и Армения, а по-късно се разпространяват в Молдова, Украйна, Северен Кавказ и Централна Азия.
Принципът е сравнително прост – частиците сребърен йодид се вкарват в мощните буреносни облаци и „конкурират“ с естествените градови ядра за влагата. Така вместо няколко огромни ледени къса се образуват множество по-малки частици, които се разтапят преди да достигнат земята.
Според съветски данни обработката на облаци над Украйна е увеличавала валежите с около 30%. Данните са публикувани през 1977 г. в „Бюлетин на Американското метеорологично дружество“, но предизвикват спорове сред учените.
„Суперизмамата“ с шест самолетни двигателя
Един от най-смелите съветски експерименти е проведен през 1979 г. край езерото Севан в Армения.
На брега са монтирани шест самолетни двигателя Ту-104, които нагряват въздуха до около 1100 градуса по Целзий и го изстрелват нагоре със скорост над 500 метра в секунда.
Идеята е била да се създаде мощен възходящ поток, който да предизвика кондензация и образуване на дъждовни облаци.
Експериментът успява само частично – въздухът наистина се издига, а облаци се появяват, но учените не успяват да постигнат контролирани валежи в точно определено време и място. Заради това съоръжението получава ироничното прозвище „суперизмама“.
Как СССР пазеше парадите от дъжд
Освен научните цели, технологията има и чисто политическо приложение.
Съветското ръководство не иска дъжд по време на големите военни и държавни събития, затова самолетите обработват облаците около Москва и ги „изместват“ на десетки километри от столицата.
Операции за гарантиране на слънчево време се провеждат за 1 май, 9 май и други официални празници. Тази практика продължава и в съвременна Русия.
Подобни технологии са използвани и извън СССР. Между 1982 и 1986 г. са проведени около 200 експеримента в рамките на съветско-кубинско научно сътрудничество. През 1990 г. Сирия избира руския метод за борба със сушата след сравнение с технологии от редица други държави.
Четири самолета извършват 93 полета с обща продължителност 358 летателни часа. Според руските оценки допълнителните валежи се равняват на около 4,8 милиарда кубически метра вода.
Колко силно хората могат да влияят на времето?
Съветските програми за контрол на времето не са измислица, а реална научна дейност. Резултатите им обаче често са ограничени и трудно се отделят от естествените промени в атмосферата.
Основният извод на учените е, че човечеството може да влияе само върху вече съществуващи атмосферни процеси. Може да промени поведението на някои облаци или да увеличи вероятността за валежи, но все още не може да създаде дъжд от нищото.
