Учени разработват концепция за космически „щит“, който да предпазва Земята от най-мощните слънчеви бури. Според тях подобни явления могат да извадят от строя електропреносни мрежи, спътници и критична инфраструктура по цялата планета.
Проект с наименование StormWall предвижда изграждане на мрежа от спътници, способни при опасност да формират временен защитен облак от йонизиран газ в Космоса, съобщава „Уолстрийт джърнъл“. По думите на авторите на концепцията технологията е реализируема с вече налични или скоро очаквани решения.
Цената на проекта, макар да достига десетки милиарди долари, се определя като незначителна на фона на потенциалните загуби от катастрофална слънчева буря.
Учени алармират, че приблизително веднъж на всеки 100 години Слънцето изхвърля огромен облак от плазма, наречен коронално изхвърляне на маса. При директен удар върху Земята последствията биха били тежки — масови прекъсвания на тока в цели континенти, увреждане на комуникационни спътници, центрове за данни, противоракетни системи и друга критична инфраструктура.
„Слънчева буря, която се случва веднъж на 100 години, може да причини огромни прекъсвания на електрозахранването в цели континенти“, коментира Брайън Уолш, доцент по инженерни науки в Бостънския университет и един от създателите на StormWall.
Той посочва, че ако разходите за подобна система излязат по-ниски от тези за изпращане на хора до Луната, инвестицията напълно би си заслужавала.
Как работи StormWall
Идеята предвижда група спътници в геостационарна орбита да изхвърлят стотици хиляди килограми барий, литий или натрий при засичане на особено силна слънчева буря.
Под действието на слънчевата светлина тези вещества за кратко се превръщат в йонизиран газ, който подсилва естественото магнитно поле на Земята и намалява скоростта на приближаващия плазмен облак.
Ако технологията сработи както е замислена, глобалната заплаха би могла да завърши единствено с ефектно северно сияние, а не с колапс на електропреносните мрежи.
Земята вече е била на прага на сериозна опасност
Магнитното поле на планетата непрекъснато отклонява заредените частици, идващи от слънчевия вятър. Част от тези частици стигат до полюсите, където се образуват полярните сияния.
„Този процес се случва всеки ден, по няколко пъти дневно. Проблемите възникват, когато стане в много голям мащаб“, обяснява физикът Алисън Джейнс от Университета на Айова.
Последната по-значима слънчева буря е от 1989 г., когато канадската провинция Квебек остана без ток за 9 часа.
През 2012 г. Земята се разминава с още по-мощна буря – най-силната поне за последните век и половина.
През 2024 г. бурята „Ганън“ накара операторите на електропреносната мрежа в Нова Зеландия да включат защитните си протоколи. Същата буря предизвика проблеми с GPS сигнала по време на сеитбата в американските щати Северна и Южна Дакота и Минесота, а загубите на фермерите от това се оценяват на около 1 млрд. долара.
Мащабно техническо предизвикателство
Изграждането на подобна система би изисквало извеждането на около 380 000 килограма йонизируем материал на височина от приблизително 36 000 километра над Земята – значително по-нависоко от орбитата, в която се движат спътниците на Starlink.
На тази височина материалът би могъл да следва естествените магнитни линии в Космоса и да осигури около шест часа допълнителна защита, преди да се разпръсне.
С наличните в момента ракети подобна мисия остава практически неосъществима, защото би наложила провеждането на множество отделни изстрелвания.
Като възможни носители се посочват разработваната от SpaceX ракета Starship, както и китайската Long March 9, чийто дебют се очаква в началото на следващото десетилетие.
Дори ако осъществяването на проекта StormWall се оцени на около 100 млрд. долара, тази сума представлява само една десета от средствата, които технологичните компании планират да инвестират единствено през следващата година в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект.
Без такава защита достатъчно мощна слънчева буря би могла да превърне голяма част от тази инфраструктура в неизползваеми купчини от стомана и силиций.
