Насекомите са страхотна алтернатива на конвенционалните месни храни, защото са евтини, има ги изобилие и са отлични източници на протеини и мазнини, както и на витамини и минерали. В много страни яденето на буболечки не предизвиква гримаси. Ето някои от по-добрите алтернативи измежду близо 2000 ядивни вида насекоми, пише obekti.bg

1. Скакалци

Скакалците и шурците са известни като ценен източник на протеини. Най-хранителни са т.нар. чапулини - скакалци от вида Sphenarium, които са широко разпространени като храна в Мексико. Изчислено е, че протеините съставляват 77,13% от теглото им.
Събирането на скакалците от полетата намалява употребата на пестициди, като контролира броя на насекомите, без да замърсява средата и осигурява допълнителна храна и доход.
Чапулините често се сервират печени, с гуакамоле и тортиля. Подправени с чесън, сок от лайм и сол, (понякога и чили) те имат солено-кисел и пикантен вкус.

2. Палмови червеи

Ларвите на палмовия бръмбър (Rhynchophorus palmarum) са разпространени като храна в Северна  и Южна Америка, а други две негови разновидности - в югоизточна Азия и тропическа Африка. Те съдържат до 69,78% мазнини. Традиционно се пържат в собствена мазнина, но се ядат и сурови. В насекомите преобладават ненаситените ("добрите") мазнини, а понякога те съдържат повече от полезните полиненаситени мастни киселини, отколкото птичето месо и рибата. Вкусът и текстурата на палмовия червей може да се опише като кремообразен, когато е суров и сладък, когато е пържен.

3. Гъсеници Мопане

Повечето ядивни насекоми имат равностойно или по-високо съдържание на желязо от телешкото, което има 6мг на 100г сухо тегло, докато гъсеницата мопане например, съдържа от 31 до 77мг желязо на 100г тегло.
Мопане са едни от най-широко консумираните ядивни насекоми в южна Африка и биха могли донякъде да компенсират недостига на желязо в храната. Дефицитът на желязо е най-разпространеното в света разстройство на изхранването по данни на Световната здравна организация. В развиващите се стани близо половината от всички бременни жени и около 40% от децата в предучилищна възраст страдат от анемия, причинена от недосиг на желязо.

4. Брашнени червеи
 
Птиците ги обожават, защо да не са вкусни и за хората? Ларвите на брашнения бръмбар (Tenebrio molitor) са единствените, които се консумират в западния свят. Отглеждат се отдавна в Европа като храна за животни, но в Холандия и още някои страни, производството  вече е насочено и за човешка консумация. Хранителната им стойност е сравнима с тази на телешкото, но екологичният отпечатък при отглеждането им е значително по-малък. Брашнените червеи много лесно могат да бъдат обработени и според данни от научни изследвания вкусът им в обработените храни се приема много добре от западните потребители.

5. Ларви на муха 

Личинките на мухата Hermetia illucens са отлична храна както за животните, така и за хората. Изсушени, те съдържат 42% протеини и 35% мазнини. Живите ларви съдържат 44% сухо вещество и могат да се складират за дълги периоди. Когато се използват за храна на животни, те могат да се отглеждат директно върху оборския тор, което намалява замърсяването от него с 50-60%. Мoгат да се отглеждат и в домашни условия.