Руският лидер Владимир Путин изглежда искрено заинтересован да се опита да постигне сделка за Украйна, която го устройва. Проблемът е, че той е и доста готов да продължи войната, пише политическият коментатор Марк Галеоти в статия за The Times .
Както пише анализаторът, пречката пред всички предишни дипломатически усилия досега е било нежеланието на Запада публично да признае, че Украйна няма да се присъединява към НАТО или да си върне окупираните територии скоро, както и че Путин няма да се съгласи на прекратяване на огъня преди мирните преговори.
Но президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви това открито, както по време на срещата си с Путин в Аляска, така и на среща в Белия дом с украинския президент Володимир Зеленски и европейски лидери в понеделник. Това, по ирония на съдбата, отвори пътя за диалог, каза Галеоти.
Но действията на Тръмп също така нарушиха обичайния ход на дипломацията, отбелязва той.
„Срещите на върха обикновено следват месеци усърдна работа на „шерпи“ - преговарящи, експерти и дипломати - и докато лидерите се срещнат, сделката по същество е договорена. В този случай подробната работа все още не е свършена, което означава, че е трудно да се прецени точно докъде е готов да стигне Путин за мир.“
Къде са червените линии?
Мистерията се утежнява от стила на водене на преговори на Русия. Вместо да прави взаимни отстъпки и постепенно да се движи към споразумение, Кремъл е склонен да отправя нелепи, дори прекомерни искания до последния момент. В резултат на това не е ясно къде е истинската червена линия и къде е преговорният гамбит, отбелязва анализаторът, позовавайки се на искането на Путин да предаде част от Донецка област като плащане за уреждане на фронтовата линия.
Руският външен министър Сергей Лавров също не предлага никакви компромиси, след като преди това постави под въпрос легитимността на украинското правителство и поиска вето върху всякакви гаранции за сигурност за Украйна.
„По същия начин, предложението на Путин, че ако Зеленски иска да се срещне с него, трябва да дойде в Москва, не беше истинска покана, а подигравка: отмъщение за опита на украинския президент през май да го убеди да се срещнат в Истанбул.“
Въпреки че безкомпромисните изявления бяха шумни, имаше и намеци за гъвкавост, отбелязва анализаторът.
По този начин лоялните московски медии са забележимо по-малко критични към предполагаемата „нелегитимност“ на Зеленски, смекчавайки позицията си, за да не поставят Путин в неудобно положение в случай на среща с него.
По-важното е, че служители и експерти, близки до Кремъл, предполагат, че има повече място за маневриране, отколкото се предполага в официалните изявления, пише Галеоти.
По-специално, ограниченията върху размера на въоръжените сили на Украйна, по думите на един от тях, представляват опит на Москва да „опита късмета си“, докато по въпроса за гаранциите за сигурност има известна готовност да се предприемат мерки, които не разчитат на разполагането на сили на НАТО в страната.
Това би могло да отвори възможността за подсигуряване на украинското въздушно пространство с авиобаза наблизо - или ангажимент за рязко увеличаване на броя на войските след всяко нахлуване на границата.
„Както ми каза един висш западен дипломат в Москва: „Няма гаранция, че това ще доведе до някъде, но със сигурност има признаци, че може да има повече място за преговори, отколкото в миналото.“
Иска ли Путин сделка?
Руският лидер сякаш осъзнава, че се е отворил прозорец от възможности и има повод – освен просто да не провокира Тръмп – да види какво ще се случи. Част от това е продиктувано от цинични причини: да представи Зеленски като пречка за Нобеловата награда за мир на Тръмп или да изостри съществуващото напрежение в Европа.
Но Путин също така разбира цената и рисковете от нова война, която носи риска от ескалация на общественото недоволство, отбелязва анализаторът.
„Русия не е нужно да води безкрайна война; просто трябва да може да се бори по-дълго от Украйна. В светлината на последните събития на бойното поле, трудностите на Киев при набирането на войски и намаляването на американската помощ, Путин вярва, правилно или не, че времето е на негова страна.“
В същото време, тъй като Путин не иска бърза среща със Зеленски, ключовото липсващо звено е руско-украинският диалог. И двете страни декларират готовност за преговори, но нито едната, нито другата не смекчава позицията си, нито пък прави компромис с другата. Това означава, че истинската готовност на Путин за договорки остава неизпитана.
„Време е обаче Киев да поеме инициативата в свои ръце и... упорито да се стреми към възобновяване на по-сериозни преговори, дори само за да принуди Путин да сложи картите си на масата“, смята анализаторът.
Среща между Путин и Зеленски
Както съобщи УНИАН, финландският президент Александър Стуб изрази съмнения , че среща между лидерите на Украйна и Русия може да се състои в близко бъдеще. Според него руснаците ще продължат настъплението си на фронта, докато могат.
По-рано първият заместник-министър на външните работи Сергий Кислица заяви, че Володимир Зеленски е готов да обсъди въпроса за украинските територии, но само на среща с Путин, като отправната точка трябва да бъде линията на контакт.
Превод и редакция: БЛИЦ
