НАТО няма да се съобрази с предложението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за значително увеличаване на разходите за отбрана, но вероятно ще се съгласи да надхвърли настоящата цел, прогнозират анализатори, цитирани от Reuters.

Новоизбраният президент на САЩ каза във вторник, че членовете на НАТО трябва да харчат 5% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана, огромно увеличение от сегашната цел от 2% и ниво, което никоя страна от НАТО, включително САЩ, не достига в този момент.

Коментарите на Тръмп на пресконференция, които също генерираха "поредица от заглавия за Гренландия, Канада и Панама", върнаха и акцента върху разходите на НАТО по време на първия му мандат и заплахите му да не защитава съюзниците, които не постигат тази цел.

Официални лица от страните от НАТО заявиха, че са съгласни, че разходите за отбрана трябва да се увеличат, но не одобряват прага от 5%, който според анализаторите би бил политически и икономически невъзможен за почти всички членове на блока. Това ще изисква стотици милиарди долари допълнителни средства.

Нова цел обаче вероятно ще бъде договорена на срещата на върха на НАТО в Хага през юни на фона на опасенията, че Русия може да атакува член на Алианса и призивите на Доналд Тръмп да увеличи бюджетите за отбрана, заявиха официални лица.

В евентуалните разговори с Доналд Тръмп един от основните въпроси, които президентът Владимир Путин ще засегне, се отнася до присъствието на НАТО близо до границите на Русия, пише The Moscow Times в петък, позовавайки се на статия, публикувана от Financial Times ден по-рано.

Тръмп обяви в четвъртък, че неговият екип е започнал да подготвя среща с Путин, за да обсъди варианти, които биха позволили войната в Украйна да сложи край. 

Няма да е лесно и ще отнеме години

Шокирани от войната на Русия в Украйна, много европейски страни увеличиха разходите за отбрана през последните години.
Но с ограничените публични финанси и разходите за отбрана, които не са политически популярни в някои страни, няма да е лесно за правителствата да намерят допълнителните милиарди, които дори ходът да се изразходват 3% от БВП за отбрана би довел до себе си. Въпреки че Тръмп сравни разходите за отбрана на НАТО с членски внос в алианса, те отразяват бюджетите, определени от националните правителства.

Фенела Макгерти, експерт по икономика на отбраната в мозъчния тръст на Международния институт за стратегически изследвания, каза, че последните увеличения са били "забележителни", но са необходими години, преди държавите да започнат да постигат нови цели.

"Дори ако Европа продължи този темп на доста изключителен растеж, над 10% в реално изражение през 2024 година, пак ще са необходими още 10 години, за да стигне дори до 3% от БВП“, каза тя.

Много европейски правителства обаче казват, че континентът трябва да направи повече, за да се защитава и да разчита по-малко на Съединените щати.

Трябва да мобилизираме много повече пари

Франция и балтийските държави настояват за съвместни заеми от Европейския съюз за финансиране на разходите за отбрана. Резултатът от този дебат може да зависи от националните избори следващия месец в Германия, която досега се противопоставяше на идеята.

"За да станат по-самостоятелни, европейските съюзници трябва да харчат повече, за да развият способности, които САЩ в момента предоставят, като зареждане с гориво въздух-въздух, тежкотоварен военен въздушен транспорт и електронна война", каза Камила Гранд, която преди е служила като представител на НАТО висш служител за инвестиции в отбраната, а сега работи в мозъчния тръст на Европейския съвет за външни отношения. "Настоящата среда на сигурност предполага, че европейските страни трябва да харчат около 3% от БВП за отбрана", заяви тя.

Мари-Агнес Щрак-Цимерман, председател на подкомисията по отбрана на Европейския парламент е на мнение, че Европа трябва да увеличи разходите, но не и да се фиксира върху произволна цифра.

"Трябва да мобилизираме много повече пари, но не трябва да позволяваме на Тръмп да ни подлуди", категорична бе тя.