Въпреки че Русия държи инициативата във войната и непрекъснато настъпва от есента на 2023 г., това не изглежда да я приближава към победата. Това пише Райли Маккейб, младши научен сътрудник в Програмата за военни действия, заплахи и тероризъм в Центъра за стратегически и международни изследвания (САЩ), в анализ за The Washington Post.
Операция "Паяжина": Украинският отговор в дълбочина
Маккейб отбелязва, че преди по-малко от две седмици Украйна е провела една от най-амбициозните си военни операции, като е повредила и унищожила десетки стратегически самолети на Русия директно в техните бази, дълбоко в тила. За тази атака, планирана в продължение на много месеци и започнала от територията на Русия, Киев е изразходвал минимални ресурси.
"Атаката... показа как Киев може да използва ограничени инструменти за постигане на значителни резултати," пише Маккейб.
"Груба сила" срещу 1% територия: Руският напредък
През цялото време, докато Украйна е подготвяла операция "Паяжина", Русия непрекъснато е настъпвала на фронта, опитвайки се да напредне с "груба сила". Както отбелязва анализаторът, в това настъпление руската армия е изразходвала огромни количества от своите ресурси, в резултат на което е превзела по-малко от 1% от територията на Украйна.
Маккейб сравнява темповете на руското напредване в Украйна с изтощителното настъпление на армиите на Антантата на река Сома по време на Първата световна война – битка, която на Запад става синоним на изключително кървави и скъпи, но в същото време безсмислени военни усилия.
Инициативата не е победа: Цената на "няколко метра земя"
"Тази жестока реалност поставя под въпрос наратива, че Русия диктува условията на конфликта," обобщава анализаторът. "Да, руските войски са в настъпление. Но самата инициатива не е победа. Важно е не само това, което Русия е получила, но и това, което е загубила в замяна. Тя губи личен състав и оборудване в замяна на няколко метра земя. И това ще доведе до победа само ако Вашингтон го позволи."
Анализът на Маккейб подчертава, че ефективността на военните действия не се измерва само с напредък на фронтовата линия, а и с цената, която се плаща за този напредък.
