"Хора, не си затваряйте очите! Не си заравяйте главите!"

В следващите редове ще ви разкажем историята на Мария, представена в YouTube канала "Преди Зората". Тя е майка на две деца от Бургас. Едното й дете става зависимо от наркотиците, а тя събира смелост, за да сподели за трудностите, през които са минали хиляди хора в България. 

Това е един разказ за лутане, уголемяваща се болка, търпение, сила, воля, трудности и непрестанно търсене на спасение. Въпреки това Мария не губи надежда, защото както самата тя признава е мечтател. 

Зависимостта не е само страдание за употребяващия, това е семейна болест. Лекуват се всички, защото и промените се отразяват на всички.

Най-тъжното е, че възрастовата граница на зависимите в България непрекъснато пада и вече деца едва на 12-г. биват причислявани към този кошмар, от който се излиза трудно. Най-големият проблем е, че веществата в днешно време са толкова силни, че човек може да се пристрасти и след една единствена употреба. 

А ето колко нормално е било всичко в началото и как тази прокоба се е прокраднала в дните им:

"Здравейте, казвам се Мария и съм майка на зависим. Към момента той е на 30 години. Имаше нормално детство, роди се нормално.

Когато беше на 4 години се разведохме с биологичния му баща. Бързо намерих мъж до себе си, който го прие напълно. Все пак той можеше да вижда когато иска и биологичния си баща.

След четири години родих второ дете. Първият ми син прие много добре това, че ще има още едно дете сред нас. Беше добър батко, грижовен, пазеше брат си, не противоречеше, никога не е отказвал да се грижи за него. Живеехме като нормално семейство. Винаги двете ни деца са получавали еднакво отношение.

Всичко започна от неговата тийнейджърска възраст, когато беше на 15-16 години. Влечеше го много спортът, по-точно футболът, записа се именно на това. Изявите му бяха добри. Пожела да отиде да спортува в спортно училище в София, защото ние сме от по-малък град. Откликнахме на това, защото той се развиваше много добре.

За жалост издържа само един месец, като желаеше често да се връща - почти всяка седмица си идваше до Бургас. Мислех, че промяната у него се дължи на влизането в пубертета, нали е тийнейджър. Никога не сме го ощетявали. Беше стриктен, педантичен към себе си, отговорен. Никога не беше закъснявал, нищо не бе изчезвало от вкъщи.

Употребата на наркотици обаче не е само в дискотеки. Може да е навсякъде. Започна да отсъства често от училище, започнаха кражби от други деца, дребни неща, но все пак. Викали са ме в училище. Тогава нямахме информация какво точно се случва, освен конкретните прояви. Не знаехме от къде тръгват тези неща.

На по-късен етап разбрах, че употребява, защото започна да става по-буен, стана агресивен, постоянно се караше с нас. Разбрах, че при баща си може да прави каквото си иска, докато при нас с мъжа ми не беше така. Бяхме поставили повече граници.

При разговор с него му казах, че след като направи 18 години е свободен да прави каквото иска и да ходи където иска. Отговорността обаче си е негова. Тогава той пожела да отиде при баща си.

След като ги навърши и отиде при баща си, тогава проблемите ескалираха. Баща му ми е звънял, като ми е казвал какви проблеми създава, какви скандали прави. Казвали са ми „ела да го изгониш от вкъщи".

Той там си е пушел марихуана в тяхно присъствие и те са знаели – казвам „те“, защото бившият ми мъж също си има жена и двамата имат други две деца. Те са на новата му жена от предишна връзка.

При мен синът ми се прибираше само когато не е употребявал и е бил спокоен. Винаги ми е казвал, че употребява и е обещавал да спре. Казвал ми е, че е само марихуана и понякога "пико".

Нямах обаче тази информация доколко е вредно това нещо – употреба, без значение каква. Не знаех колко вреди на организма, на биологията и на физиката на човек. Задържаше се за малко вкъщи и си тръгваше.

Имам двама братя – един по-голям и един по-малък. Големият ми брат също е зависим. Именно той е повлиял на моя син. Употребата дотолкова уврежда, че употребяващите нямат чувства. Нямат чувства дори към най-близките си. Това изпилва емоциите им. Симптомите са като на шизофрения и параноя.

Собственият му вуйчо го е карал преди да навърши 18-г. да разпространява, да бъде дилър, защото е непълнолетен и не може нищо да се случи. Всеки един употребяващ става и дилър, за да има и за него. Карал го е да краде, за да може да се вадят пари. За жалост това го научих много, много по-късно."

Останалата част от историята на Мария и какво е станало със сина й, може да чуете в канала "Преди Зората". Перипетиите, болката и страданието им няма да оставят никого безразличен:

*"Преди Зората" е канал посветен на социална тематика и темите табу в нашето общество. Каналът дава трибуна на тези хора и теми, които могат да ни мотивират, но и поучат.