Историята на 23-годишната Анна-Мария, която е минала буквално през ада още като дете, се появи в мрежата.

Момичето разказва за тежките перипети, през които е преминала, тежкото си детство, живота с майка алкохоличка, първия си досег до наркотиците и какво значи да си зависим от тях.

Пред канала „Преди Зората“ Анна-Мария споделя личната си история, в която някои могат да се припознаят, а други да видят свои близки. Думите й могат да свият сърцето ви, но и разкриват през какво преминават зависимите хора, заклеймявани с лека ръка от обществото.

„Родена съм в Стара Загора но прекалено рано дойдох в София. Детството ми беше малко прекалено гадно“, започва разказа си тя.

Анна-Мария споделя, че майка й е имала сериозен проблем с алкохола, който в крайна сметка е довел и до нейната смърт – смърт буквално в ръцете на дъщеря й.

„Майка ми имаше сериозен проблем с алкохола, но се опитваше да направи нещата по-добре. Виждаше се, че без значение какво се е случило вечерта, на следващата сутрин тя иска да бъде нещо по-добро.“

„Нямам баща. Нямам бащинска фигура, никога не съм имала всъщност, Малките деца им е специалитет да бъркат в раните на хората, без да осъзнават, че го правят.“

Анна-Мария признава, че са я знаели като „детето на онази жена, която пие много“.

„Като вкъщи всичко е супер прецакано, ми беше все тая за училището. Какво ме занимават с математика, като аз вдигам майка ми от улицата“, признава още тя.

„Пропуших на 12 години марихуана, не знам от къде съм я намерила. Не ми се получаваше, защото съм с ниско кръвно. Пуша си аз и в един момент устата ми пресъхваше, ставаше ми странно. Кръвното ми падаше прекалено много и започвах да виждам разни неща“, разказва Анна-Мария.

„Майка ми пиеше 2 литра бира за закуска преди водка. Нямаше как да върже 2 и 2 за наркотиците. Невъзможно е да е усетила", смята момичето.

„Хем бях тук, хем ми беше все тая че съм тук. Беше ничия земя. В началото пуших деликатно. В един момент обаче спрях, защото тревата започна да ме кара да се чувствам нещастна. Тогава майка ми почина от цироза“, спомня си момичето.

„Прибрах се, не се бях прибирала 1-2 дни. Тя сигурно ми беше звъняла, но аз просто исках почивка. Тя искаше от мен да стана нещо прекрасно, но не ми даде шанс. Исках да не съм детето, което прибира майка си от кръчмата и просто ставах и отивах някъде.“

„Нямаше ме два дни, прибрах се и я намерих на пода в кухнята. Проверих дали има пулс и дали диша. Дишаше. Викнах линейка, която се забави два часа. Майка ми умря в ръцете ми. Дадох всичко то себе си за нея, тя също се опитваше. В един момент и двете бяхме разочаровани една от друга, което е тъжен начин да загубиш някого“, разказа Анна-Мария.

Девойката споделя, че тогава е започнала въртележката на институциите. Тя е минала и през приемни семейства.

Анна-Мария разказва как е била в защитено жилище, където е била малтретирана както физически, така и психически. Въпреки подадените жалби и многото свидетели обаче, наказание за виновниците няма.

„Част от мен може би имаше нужда да се чувствам зле. Бях свикнала да ми е зле и не намирах нищо нередно да пробвам амфетамини. Припаднах от два грама. Още на следващия ден обаче бях готова пак да го направя“.

„Бях супер тъжна картинка. Стоях сама, вкъщи на тишина и просто шмърках. Имах нужда да остана там без никой да ме закача“.

„Най-тежкият ми маратон – дни без сън, когато психиката започва да си играе номера с теб. Виждах майка си. Исках да говоря с нея, но сякаш имаше невидима стена. Не можехме да се чуем една друга. Бях заключена в собствения си кошмар. Тогава изхвърлих наркотиците, които имах, през терасата“.

Анна-Мария признава, че е разбрала, че е зависима, когато е осъзнала, че може да оправдае себе си за всяко взимане нанаркотици.

„Положението стана по-зле, когато взех метаамфетамини тип кристали – с тях беше по-зле, защото халюцинациите започваха доста бързо“.

Цялата история може да гледате във видеото на канала „Преди Зората“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук