Шерил Сандбърг е обиколила Щатите, говорейки за жени и лидерство. В нейните лекции, провеждани обикновено в кампусите на колежи, тя се обръща към млади мъже в публиката със следните думи: „Вдигнете ръка, ако някога по време на израстването ви са ви казвали, че много командорите.“

Около 10 процента вдигат ръка. Когато запита същото младите жени в публиката, 90 процента вдигат ръка, пише noviteroditeli.bg.

И това се повтаря, отново и отново, в различни колежи в различни части на страната – 90 процента от младите жени вдигат ръце, когато ги питат дали са били наричани „командорещи“ като деца.

Иронията е, че много от тях вдигат ръката си по този повод, но повечето момичета спират да вдигат ръка изобщо по време на образователния си път.

От началното училище до гимназията самочувствието на момичетата спада три пъти и половина повече от това на момчетата. В прогимназията повечето момичета показват, че са значително по-незаинтересовани да бъдат лидери, отколкото са момчетата.

Мнозина от нас – и мъже, и жени – бихме искали да видим повече жени лидери в света. Разтревожени сме, че едва 12 процента от политиците ни са жени, когато жените представляват 51 процента от населението на земята. Изобщо не ни допада фактът, че по-голямата част от лидерите в сферата на технологиите, медицината, политиката, шоубизнеса и корпоративния свят са мъже. Бихме искали да видим повече жени на ръководни позиции навсякъде.

Но не е достатъчно само да го искаме. Трябва да предприемам практически стъпки, за да се осъществи промяната, и трябва да сме реалисти какво би означавало това - да премахнем разликата в самоувереността, която имат момчетата и момичетата, и която започва да расте още от началното училище. И това включва да заемем страната на момичетата по най-сериозния начин, на който сме способни: с думите си.
 

Децата не осъзнават асоциациите, които правят – умът им все още не е дотолкова развит. Когато кажат на някое момиче, че „командори“, те не си мислят „Искам да я засрамя и да ѝ запуша устата занапред.“

Но ефектът е също толкова пагубен, защото не казваш на някого, че се държи „шефски“, ако ти допада как ръководи нещата. Казваш му така, ако не ти харесва.
 

Възрастните не сме всесилни (де да бяхме). Но разполагаме със сила в малката сфера на влияние, която имаме – децата.

Можем да започнем, като забраним думите „командорене“ и „шефски“.

„Не използваме тези дума за никого“, би могъл да каже някой родител. „Ако не ти харесва начинът, по който някой ръководи, кажи му какво ти допада: „Мисля, че всички трябва да си кажем на какво ни се играе после.“ Но никога не казвай на някого, че „командори“.“

„Защо не?“, би попитало детето.

„Защото е грубо и защото пречи на момичетата да станат лидери.“

Забраняването на думата не е само, за да се вдъхне кураж на едно малко момиченце, а за да се започне диалог. Да, става въпрос за това то да бъде предпазено от възможността да го засрамят заради естествения му инстинкт да води. Но също и за започването на разговор и с момчетата, и с момичетата за лидерството. Колкото повече говорим за това, когато има значение, толкова по-голямо влияние ще имаме.

Аз бях едно от тези момиченца, на които им казваха, че се държат „шефски“. За щастие, освен децата, които ме заобикаляха, имах и майка ми, която ми казваше: „Беше страхотно, когато застана начело на групата по време на похода в планината, нищо че през цялото време ни водеше в грешната посока!“ (Да, това действително се случи по време на едно пътуване с училище и да, наистина беше толкова забавно, колкото звучи.)

Тя и някои други хора ми помогнаха да разбера, че може би това, което ми казват децата, не е единственото валидно; че може би всичко е наред, ако ми харесва да съм начело; че може и да съм добра в това.

Отделяме много време, внимание и енергия в размисли как да вкараме повече жени на ръководни позиции. Но в края на краищата повече жени лидери ще има, когато започнем да даваме шанс на повече момичета да ръководят.

Забранете думата „шефски“.

Заменете я с „Разбирам те.“ И с „Виждам те като лидер.“